Дума Ки

VIII

Той ме отведе в библиотеката със старинните оръжия и рицарските доспехи. На масичката до телефона имаше папка с надпис „ДЖОН ИСТЛЕЙК“/„ГНЕЗДОТО НА ЧАПЛАТА“. Уайърман отвори папката и извади снимката. Фотографирана беше къща, която приличаше доста на онази, в която се намирахме в момента — все едно бяха първи братовчедки. В едно отношение обаче двете доста се различаваха и сходствата им (един и същ архитектурен план, еднакви покриви и яркооранжеви керемиди) само подчертаваха разликата.

Сегашният „Дворец“ се криеше от света зад висок зид и имаше една-единствена порта — нямаше дори параден вход. Поради тази причина прекрасният вътрешен двор можеше да бъде видян само от малцина избрани с изключение на Уайърман, Ан-Мари и градинарят, който идваше два пъти седмично. Напомняше тялото на красива жена, скрито под безформени дрехи.

Първото „Гнездо на чаплата“ беше съвсем различно. Също като порцелановото здание на Елизабет и тази сграда беше с шест колони и с широка гостоприемна веранда. От двете страни на дъгообразна алея се простираше морава. Алеята не бе посипана с чакъл, както ми бе казала Мери Айър, а с натрошени розови раковини. Първият дом на семейство Истлейк сякаш казваше „добре дошъл“ на целия свят, а неговият наследник (El Palacio) не пускаше никой да премине прага му. Веднъж двамата с Илзе станахме свидетели на това (тя веднага го забеляза), но през този ден зърнахме хасиендата от пътя. Оттогава моето мнение се промени значително, защото неусетно свикнах да я наблюдавам от брега. Да се приближавам към нея откъм незащитената й страна.

Първата къща, назована „Гнездото на чаплата“, също бе висока (три етажа при фасадата и четири — откъм задната срана), ето защо, ако наистина е била построена на възвишение, както твърдеше Мери Айър, от най-горния етаж човек е можел да се любува са спиращата дъха панорама на Мексиканския залив, континента, Кейси Ки и остров Дон Педро. Но моравата изглеждаше неподдържана — дори запустяла, — а в шпалира от декоративни палми от двете страни на сградата зееха празноти. Вгледах се и видях, че някои от прозорците на горните етажи за заковани. И покривът изглеждаше някак странно. След няколко секунди разбрах причината. От едната му страна имаше комин, а от другата — не.

— Кога е направена снимката? — полюбопитствах. — След като са заминали, нали?

Уайърман поклати глава.

— Според Шанингтън къщата е била фотографирана през март 1927 година, преди близначките да се удавят, когато всички са били живи, здрави и щастливи. Това, което виждаш, не е занемаряване, а резултат от разрушенията, нанесени от „Алис“.

— Измисляш си.

— Ни най-малко. „Естер“ — най-силният ураган през двайсет и шеста — изобщо не засегна Дума, ала през март двайсет и седма „Алис“ премина през острова. После връхлетя континента и наводни Глейдс. Щетите, които виждаш на снимката, са резултат от природното бедствие. И в интерес на истината не са особено големи — няколко изкоренени палми, разръфана ливада, изпочупени прозорци… От друга страна, последствията от бурята се усещат и сега, понеже съм почти сигурен, че именно „Алис“ е довела до смъртта на близначките Теси и Лора, както и до всичко останало. Включително и нашето идване на острова.