Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
— Колко свещи има в един двигател? — попитах механика (с нас на специалните мисии винаги имаше механик като част от екипа). — И колко са необходими, за да се запали двигателят?
— Те са шест на двигател — отговори той, — но е достатъчна само една изправна, за да се запали двигателят.
— Тогава защо не вземем една или две от здравия двигател и да ги поставим в другия, за да го запалим? — попитах аз.
— Можем да опитаме — съгласи се той.
След това четирима или петима от нас слязохме от самолета, за да помогнем на механика, като свалихме капаците на двигателя, докато той прехвърляше „свещите“. Тази операция ни отне около половин час.
Сега двигателят беше готов да запали. Но понеже предишните опити го бяха „напълнили“ с гориво, механикът се тревожеше заради опасността от пожар.
— Нека свалим всички от самолета — предложи той, — за да сме готови за пожара, ако избухне.
Всички бързо слязоха на пистата и механикът даде сигнал на пилота. Той запали трите здрави двигателя, след което опита да включи повредения. Нищо не се случи в продължение на около трийсет секунди, след което се появи малко дим и внезапно изхвърча дълъг пламък чак до опашката на самолета — или поне така изглеждаше. Пилотът се усмихна и ни даде знак с вдигнат нагоре палец, след което бързо се качихме отново в самолета.
След излитането продължихме да поддържаме радиовръзка с радарния самолет Е–2С, за да не попречим на операцията по прехващането. Полетът от Кипър до Сигонела продължи около три или четири часа.
В Съединените щати в 16,37 ч. вашингтонско време президентът Рейгън нареди на министъра на отбраната Уайнбъргър да прехване самолета с похитителите.
Ръководство на националното командване се състои от двама души — президентът и министърът на отбраната, който е втори след президента в контрола над въоръжените сили. Това означава, че заповедите минават през министъра на отбраната по цялата верига надолу до VI флот например.
Уайнбъргър се обади в Пентагона и нареди на председателя на СНЩ да действа.
Радарният самолет Е–2С търсеше египетския „Боинг“–737. Когато откриеше подобни самолети по маршрута Кайро-Тунис, изтребителите F–14 трябваше да проверят номерата на опашките им. И около полунощ те започнаха да проверяват засечените от радара вероятни мишени.
Първите два затъмнени самолета се оказаха американски транспортни самолети С–141 — нашият екип на път за Сигонела.
След още два опита изтребителите F–14 прехванаха мишената си — с номер на опашката 2843. И сега два F–14 с изгасени светлини полетяха до крилата на пътническия самолет. Екипажът и пътниците в него нямаха представа, че са ескортирани от изтребители на Съединените щати.
Тази формация летеше на запад. Всичко беше наред. Засега тази посока устройваше американците.
В същото време Държавният департамент поиска от правителството на Тунис да откаже на египтяните разрешение за кацане и то се съгласи. Когато египтяните поискаха разрешение от Атина, отново получиха отрицателен отговор. Единственият им изход бе да се върнат в Кайро и кулата в Кайро трябваше да се съгласи с искането им.
В този момент египетските пилоти получиха изненадващо съобщение по радиото от Е–2С „Хоукай“:
— 2843, тук е „Тайгъртейл“ 603. Край.
Египтяните не отговориха. „Хоукай“ повтори:
— 2843. „Тайгъртейл“ 603.
Трябваше да повторят четири пъти, преди египтяните да съберат кураж за отговор.
— „Тайгъртейл“ 603. „Иджипт Еър“ 2843. Продължавайте.
— „Иджипт Еър“ 2843. „Тайгъртейл“ 603. Знайте, че сте ескортирани от два F–14. Ще кацнете незабавно… незабавно… в Сигонела, Сицилия. Край.
Египтяните сигурно са си мислили „Това не може да бъде“.
— Повторете отново. Кой се обажда?
— Роджър. Това е „Тайгъртейл“ 603. Нареждам ви да кацнете незабавно, да се насочите незабавно към Сигонела, Сицилия. Ескортирани сте от два изтребителя прехващачи. Вектор 280 за Сигонела, Сицилия. Край.
— Повторете отново — настояха египтяните.
Е–2С повтори:
— Трябва веднага да завиете по вектор 280. Насочете се веднага по 280.
Египтяните нямаха избор.
— Завиваме надясно по 280.
Дотогава F–14 бяха запалили светлините си и египтяните осъзнаха, че се намират само на няколко стъпки от ръба на крилата им.
— Прекалено близо сте. Изпълнявам заповедите ви. Не летете толкова близо. Моля.
— О’кей, ще се отдръпнем малко — отговори „Хоукай“ (в действителност той се намираше на 160 километра разстояние. И F–14 малко се отдръпнаха. И без това беше време за смяна, тъй като обсегът на летене на F–14 не бе достатъчен за ескортиране на „Боинг“–737 по целия път до Сигонела. Скоро тези F–14 бяха сменени с три други, които щяха да отведат египетския самолет до Сицилия.