Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
— Аз съм капитанът — каза той. — Говоря от каютата си и всички (на борда) са в добро здраве.
Оказа се, че всички тези заявления са фалшиви. Първо, египетското правителство се съгласи да изпълни поставените от терористите условия. То обеща на терористите безпрепятствено напускане на Египет. Второ, похитителите все още не напускаха Египет и нямаше да го направят до следващия ден. И последно, терористите наистина бяха изцапали ръцете си кръв.
Още преди изясняването на тези факти администрацията на Рейгън беше бясна. Според тях сделката бе отвратителна. Не е приемливо терористи да вземат американци за заложници и всичко да им се размине. По думите на говорителя на Белия дом Лари Спийкс:
— Ние смятаме, че отговорните за това трябва да бъдат преследвани с всички възможни средства.
В сряда вечерта, след като терористите напуснаха кораба, истината за убийството на Клингхофър излезе наяве, когато смутеният капитан Де Роза съобщи на Мерилин Клингхофър, че съпругът й е застрелян и тялото му изхвърлено зад борда. Паянтовата фасада на египетската и италианската измама започна да се руши.
Когато Николас Велиотес, американският посланик в Египет, научи за убийството, той незабавно се свърза с Мегид, настоявайки „да започнат съдебно преследване срещу тези кучи синове“.
Мегид увърташе, твърдейки отново, че терористите вече са напуснали страната, което бе потвърдено на следващия ден от президента Хосни Мубарак.
— Терористите вече са напуснали Египет — обяви той. — Не знам къде са отишли, но предполагам, че в са Тунис.
— Когато приехме капитулацията на похитителите — продължи той, — ние нямахме тази информация. Тази информация се появи пет часа след капитулацията. Междувременно похитителите вече бяха напуснали страната.
Това беше лъжа. Терористите всъщност бяха в един самолет на „Иджипт Еър“, „Боинг“–737 във военновъздушната база Ал Маза близо до Кайро и чакаха някоя страна да се съгласи да ги приеме. Никой не ги искаше.
Но американското разузнаване си вършеше работата и разполагаше с номера на опашката на самолета — 2843.
Късно вечерта на 9-ти октомври вицеадмирал Моро ме информира, че терористите са се предали и са напуснали „Акиле Лауро“. Това означава отпадане на необходимостта от атака на кораба, заключи той, и аз можех да започна обратното изпращане на хората си по техните бази.
Малко след това заповядах на капитан Боб да се подготви за ново разгръщане на силите. Междувременно нашите самолети, които бяха останали в базите след пристигането ни, започнаха да кацат в Кипър и от 22,00 ч. насетне ние предприехме поетапно изпращане на силите обратно в техните бази.
Стандартната оперативна процедура беше силите да се разгръщат и предислоцират като готови за бой подразделения (сили за реагиране) в случай на възникване на необходимост от услугите ни, докато сме на път. Всички самолети спряха в Сигонела за презареждане и след това продължиха по обратния път към Щатите.
На разсъмване в четвъртък в Кипър само три самолета бяха отлетели — един С–5 и два С–141. С–5, натоварен с хеликоптери UH–60 „Блекхоук“, получи лош теч в хидравличната система от скъсан маркуч. Той не можеше да прибере главния си колесник и губеше голямо количество гориво.
Проблемът не беше в самия теч, а в продължаващото присъствие на самолета в базата на „нашите приятели“ посред бял ден, откъдето можеше да бъде забелязан от съветските сателити. Двама полковници на нашите домакини вече нервничеха. Те можеха да приемат два самолета С–141, но С–5 щеше да привлече твърде много внимание и да причини политически проблеми. Искаха самолетът да отлети.
Ситуацията беше деликатна.
Единственото, което можах да измисля, бе да огледам лично повредата, за да видя дали мога да помогна с нещо. Покатерих се върху колесника на С–5, за да огледам добре скъсания маркуч и веднага щом го видях, се сетих, че „лекарите“ разполагаха с хирургически тръби, които можеха да свършат работа. И наистина, те имаха маркуч, който изглеждаше със същия диаметър, и пилотът, опитен и по-възрастен подполковник от запаса на военновъздушните сили, се съгласи да пилотира самолета, ако успеем да спрем теча.
Пилотът изключи двигателите, за да намали налягането в хидравличната система. След това той, един механик и аз се покатерихме отново върху колесника и целите оплескани с хидравлична течност, ремонтирахме маркуча достатъчно добре, за да може самолетът да лети със спуснат колесник.
Самолетът отлетя точно на разсъмване и до Сигонела, където бе ремонтиран, летя на малка височина.