Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
За тази операция бяхме екипирали планове, използвайки други кораби като модели, но се налагаше да правим предположения къде точно се намират кулите, антените, мачтите и командният мостик на „Акиле Лауро“. Въпреки че разполагахме с най-добрите пилоти на света, използването на хеликоптери през нощта за нападение срещу кораб е рискована работа, защото стрелците трябва да се спуснат на точно определени места — и всичко се върши с помощта на очила за нощно виждане — на кораб, който сигурно ще бъде затъмнен.
— Ще ви предложа нещо — заявих аз. — Вие ще ни дадете този план, а ние ще ви вземем с нас на операцията, но ще ви държим далеч от опасността. Ще превземем вашия кораб и ще ви го предадем. Никой няма да узнае, че не сте го извършили вие… освен ако сами не им го кажете. Заслугата ще бъде изцяло ваша.
Той не беше на себе си от радост, смятайки, че е сключил най-доброто споразумение в живота си, и бързо ми връчи плана. Но това, което не знаеше, бе, че ако капитан Де Роза и офицерите му бъдат убити по време на нападението, може да се наложи той да управлява кораба… Не можеше да го оставим просто да пътува неуправляем. Разбира се, нямаше да се стигне дотам, защото щяхме да му дадем назаем обучен навигатор на кораби. Да, сред нашите „тюлени“ имаше хора, обучени за това.
Планът представляваше истински Божи дар. Той беше с размери около метър и двайсет на два метра и четиридесет и показваше подробно разположението на всички структури на кораба, които можеха да ни причинят проблеми в тъмнината. За един час с негова помощ всичките ни атакуващи сили успяха да подготвят плановете си и да инструктират войниците.
Кайро
В Кайро египетският външен министър Абдел Мегид молеше за съвет посланиците на различните замесени страни: кое ще е най-добре — воденето на преговори или отказ да се преговаря? Междувременно Ясер Арафат изпрати Абу Абас в Кайро, за да се справи с похитителите.
Ясер Арафат вече поддържаше работни отношения с италианския министър-председател, както и с египетското правителство. В онези дни лидерът на ООП беше сключил няколко споразумения „под масата“ — особено с правителства, чиито страни се намираха в така наречения регион на влияние на ООП. Тези правителства се страхуваха, че ООП може да ги свали от власт, ако не сътрудничат. Споразуменията позволяваха на ООП да функционира в тези страни.
До сряда сутринта Арафат заяви, че контролира ситуацията.
— Успяхме да върнем кораба в морето до Египет — обяви той. — Мога да ви разкрия, че до голяма степен сме уверени в положителния изход на инцидента.
Нито египтяните, нито италианците изгаряха от желание да преследват терористите след пристигането им в Египет. Поради различни дипломатически и вътрешни политически причини те се надяваха, че терористите на „Акиле Лауро“ просто ще изчезнат и целият инцидент ще бъде забравен.
Колкото до Съединените щати, това не можеше да бъде приемливо разрешение. За Съединените щати, както и за Израел, терористичната атака не се различаваше от всяка друга военна атака. Тя не можеше да бъде посрещната с успокояване на ситуацията. Единственият възможен отговор беше военен.
Строго погледнато, и двете позиции не бяха неразумни, имайки предвид нуждите и основанията на всяка от страните. Но компромисът и ухажването не са мъдър дългосрочен подход към тероризма.
Късно следобед в сряда течеше подготовката за разполагането на нападателната сила от военноморски „тюлени“ на борда на военноморски кораб извън полезрението на „Акиле Лауро“. Четиримата терористи не бяха достатъчни за охрана на заложниците, контрол над екипажа и командния мостик, както и за наблюдение на целия кораб. Съществуваше голяма вероятност „тюлените“ да стигнат кораба, без да бъдат забелязани от терористите. С настъпването на нощта щяха да нанесат удара си. Веднъж на борда, те не се съмняваха в изхода на акцията.
Докато спасителната сила се подготвяше за удара си, в Кайро се случваха събития, които щяха да направят атаката излишна.
Вечерта египетското правителство обяви:
— В 16,20 ч. похитителите, четирима на брой, се съгласиха да се предадат без предварителни условия. Те се предадоха в 17,00 часа.
Скоро заявлението беше разширено от египетския външен министър:
— Четиримата похитители слязоха от кораба и в момента напускат Египет. — В тези съобщения имаше подтекст: никакви вреди не са нанесени на никой от пътниците. До този момент убийството на Леон Клингхофър беше прикривано въз основа на заявленията, които капитан Де Роза бе принуден да направи по радиото, докато корабът приближаваше Египет.