Гай-джин (Част II)

— Нямаме представа, сър. Излезе също, че е католик — във всеки случай носи кръст. Кое…

— Интересно! Но… я чакай малко, Анжелик защо е там? Мислех, че тя се е преместила обратно при Струан.

— Да, но покоите й бяха повредени от пожара. Забравих да спомена, след земния трус, сър, имахме малък пожар, също и Норбърт…

— Някой пострада ли?

— Не, сър, слава Богу, нито някъде из Колонията, доколкото знаем. Французите й предложиха квартира, но…

— И Малкълм Струан ли отседна там?

Джейми въздъхна. Все го прекъсваха.

— Не, сър, той беше в нашата сграда.

— Значи нямате големи щети?

— Не, сър, за щастие, нито пък в Колонията, макар че Норбърт загуби по-голямата част от горния си етаж.

— Е, това ви е доставило удоволствие. Значи момичето е недокоснато, нападателят мъртъв, тогава за какво е целият този шум?

— Това се опитвам да ви кажа, сър — разбърза се Джейми, решен този път да не бъде прекъсван от сащисаните въпроси на Сър Уилям. — Някакви малоумници в Пияния град, подпомогнати, съжалявам, че трябва да го кажа, от наши, още по-глупави търговци, решиха, че всички японци в селото са отговорни за случилото се, така че преди няколко часа една шайка започна да налага всеки, когото докопа. На самураите им причерня пред очите, войската и моряците им се опънаха и настъпи безизходно положение; и двете страни са въоръжени, подсилени и освирепяват с всяка минута, част от кавалерията ни е там, генералът командва и се е наежи да повтори щурма на леката артилерия при Балаклава21.

„Пълен глупак“ — помисли си Сър Уилям.

— Веднага слизам, на брега.

Марлоу каза:

— Ще изпратя отряд матроси с вас, сър. Дежурният!

Вратата на кабината се отвори на часа.

— Слушам, сър!

— Флотският капитан и десет моряци със сигналист бегом на мостчето на главната палуба! — После се обърна към Джейми: — Къде точно е размирицата?

— В южния край на селото, близо до Ничията земя.

— Сър Уилям, аз ще ви бъда подръка. Ако възникне неприятност, използвайте моя сигналист, за да открием артилерийски огън.

— Благодаря ви, но се съмнявам, че ще ми дотрябва подкрепление от флотата.

Джейми започна:

— Другата неприятност е…

— На катера ще ми кажете. — Сър Уилям беше вече на средата на главната палуба. — Ще вземем вашия. Напред към кея на Пияния град.

След малко катерът на Струан потегли с пълна скорост, моряците се тълпяха на кърмата, Сър Уилям, Джейми и Тайърър се разположиха сравнително удобно в кабината в средата на кораба.

— Е, Джейми, какво има още?

— Отнася се за уж опитомения самурай на Тайърър, Накама. — Джейми погледна бегло Филип. От шайката го нападнали, но той се измъкнал, взел отнякъде мечове и се сбил, съсякъл един пиян австралиец, но не тежко и щял да избие останалите, добре, че успели да избягат. Някои от тях си взели пушките, върнали се и едва не го пипнали, но той се оттеглил в един селски магазин. Смятаме, че с него може да има самураи — около десетина маниаци са заобиколили мястото, готови да го линчуват.