Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Лека нощ, госп’жица — прекъсна мислите й А Со.
Отправи се тромаво към кушетката в будоара. Последния път, когато прислужницата й бе спала там, дори през затворена врата се чуваше оглушителното й хъркане.
— Не, А Со, недей да спиш там! Върви си, ела бърже-бърже с кафе — а, на сутринта, нали?
Жената вдигна рамене.
— Лека нощ, госп’жица.
Анжелик залости вратата след нея и в топлата светлина, останала най-после съвършено сама, мързеливо се завъртя в такт с тананикания валс. В този момент ушите й доловиха приглушени звуци на пиано. „О, това е Анри — помисли си тя, разпознала тушето му. — Той е добър пианист, по-добър от Вервен, но не може да се мери с Андре. Шопен, тих, деликатен, романтичен.“
Повъртя се малко в такт е чудесната мелодия, после се зърна във високото огледало. За момент се огледа, първо от едната страна, след това от другата, после повдигна гърдите си, както правеха с Колет, завъртя се насам-натам да види дали стават по-привлекателни или не.
Глътка шампанско, мехурчетата я гъделичкаха, музиката и алкохолът се смесваха. Възбудена от внезапен порив, тя остави пеньоара си да се смъкне, после бавно привдигна нощницата си по-високо и още по-високо кокетирайки с образа в огледалото, възхитена от краката, слабините, ханша и гърдите си и от вече напълно голото отражение, заставаше ту така, ту иначе, като се прикриваше и разкриваше с нагънатата си нощница.
Още една глътка шампанско. После топна пръст в чашата и навлажни набъбналите си зърна, както бе чела, че правят големите парижки куртизанки, като понякога използват сладкото „Шато д’Икем“ по зърната и другаде. „Любопитно е, че двете най-известни куртизанки в центъра на света са англичанки.“
Тя се подсмихна, погълната от нощта, музиката и виното. „Когато ще съм родила един-двама синове и ще съм, да речем, на двайсет и една, а Малкълм си има любовница, ще съм подготвена за своя много скъп любовник и точно така ще правя — за неговото и за мое удоволствие, а преди това — за Малкълм.“
Още една глътка и още една и шампанското свърши, тя бавно близна последната капка, после, докато се оглеждаше в огледалото, облиза с език чашата, поигра си с нея. Отново се подсмихна, остави чашата на тоалетката, откъдето тя незабелязано се търколи на килима; заслушана единствено в Шопен и в неговите спотаени страсти — не откъсваше очи от огледалото, сега отражението бе станало сърдечно, безсрамно интимно.
Анжелик лениво се наведе напред и намали фитила, сенките станаха по-приветливи, после се дръпна малко назад, образът от огледалото все още бе там, прекрасен, сладострастен. Пръстите й водеха свой собствен живот, блуждаеха, галеха, сърцето й биеше все по-бързо, възбудено от нарастващото удоволствие. Очите й се притвориха, представи си Малкълм, висок, силен, много силен, ухаещ приятно, как я води в спалнята, полага я върху завивките, ляга до нея, гол и той като нея, пръстите му я галят, милват.
Ори отвори вратата на шкафа в съседната стая и тръгна безшумно, сега стоеше в дълбоките сенки близо до полуотворената врата и я гледаше, сърцето му бумтеше в ушите. Лесно се бе скрил сред кутиите и окачените дрехи и кринолини, да се промъкне по-навътре, за да не го види прислужницата, когато отвори шкафа и пак го затвори. Чу звъна на резетата в жлебовете и прецени кога Анжелик наистина остана сама.
В полуосветената спалня тя лежеше върху чаршафите със затворени очи. Леко потрепваше от време на време, лицето й бе в сянка, част от тялото й — също, сенките танцуваха на въздушните течения. Струваше му се, че е чакал цяла вечност. Той безшумно пристъпи от мрака към прага. Вратата щракна зад гърба му. Далечната музика замлъкна. Тя отвори очи и го видя.
Някакво чувство й каза, че това е той — убиецът от Токайдо, бащата на детето, което никога нямаше да се роди, който я бе изнасилил, но не бе оставил спомен за болка и бруталност, само еротични полусънища, заспиване, пробуждане — и че е беззащитна и тази вечер той ще я убие.
И двамата едва дишаха. Не помръдваха. Изчакваха другият да направи първото движение. Все още стъписана, Анжелик забеляза, че той е млад, съвсем малко по-възрастен от нея, по-висок, в ножницата на колана му бе затъкнат къс меч, дясната си ръка държеше върху дръжката му, брадата и косата му бяха добре подстригани, с широки рамене и тесен ханш, с измачкана блуза, провиснали панталони, силни прасци и крака и селски сандали. Лицето му бе скрито в сянка.
„Това отново е сън, сигурно е сън, няма защо да се страхуваш.“ Слисана, тя подпря глава на едната си ръка, махна му да излезе на светло.