Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Отново старшият японски военачалник извика шумната тълпа гай-джин да се разпръснат, а генералът отново изкрещя заповеднически — сред гръмки одобрения, — че на самураите се нарежда да се разотидат. Никоя от страните не разбираше другата или пък не желаеше да я разбере.
Хирага чуваше само генерала сред възгласите и ропота. „Глупак — помисли си той, кипнал от гняв, — но не колкото тоя луд Ори. Добре стана, че умря, много добре! Глупаво беше да прави онова, което е извършил; и какво постигна — само неприятности, глупаво! Трябваше да го убия веднага, щом го хванах да носи нейния кръст — или в тунела.“
Когато тревожните писъци на Анжелик разцепиха нощната тишина, незабавно последвани от пушечни изстрели, Хирага и Акимото се снижиха по уличката до сградата на Струан; дотегнало им бе да лежат там и да чакат Ори с надеждата да го пресрещнат — не бяха видели как Анжелик отива в Легацията и предполагаха, че Ори е някъде наоколо, може би дори в сградата на Струан.
В последвалата суматоха те се присъединиха към нарастващата тълпа от недооблечени мъже, стичащи се към Легацията, работническите им дрехи и шапки ги прикриваха.
Слисани, Хирага и Акимото видяха как пристигат двамата лекари, а след малко тялото на Ори бе изтеглено на светло. Хирага тутакси направи знак на Акимото и двамата трескаво се измъкнаха в нощта. А щом се озоваха на сигурно място в селото, Хирага се развика:
— Да се прероди дано в отвратителен гай-джин, а не в самурай! Това ще раздвижи гнездото на осите. Промъкни се веднага в Йошивара, използвай тунела и се скрий, докато ти изпратя съобщение или дойда да те намеря.
— Ами ти?
— Аз съм един от тях — бе отвърнал Хирага с крива усмивка. — Тайра е мой защитник, както и водачът на гай-джин, всички го знаят, така че съм в безопасност. „Но явно съм сгрешил“ — помисли си сега горчиво, мъжете отвън ставаха все по-буйни.
Преди няколко часа, когато „Пърл“ се показа на хоризонта, той бе напуснал селото и бе тръгнал по Хай стрийт към Британската легация с цял списък изрази, които Тайърър го бе помолил да преведе, докато отсъства. Хирага бе потънал в мисли, доста нетърпелив да научи от първа ръка новините за срещата в Йедо, когато разярени лица на гай-джин го измъкнаха от унеса му.
— Това е японецът на Тайърър…
— Той не е ли самурай…
— Хей, маймуно, ти — да, самурай — хей…
— Като две капки вода си прилича с другия негодник…
— Господи, тъй е… същата прическа…
— Ще ви дадем да се разберете как ще пипате нашите жени…
Без предупреждение някой го блъсна в гърба и той падна, цилиндърът му се изтърколи и го стъпкаха на мръсния път. Това предизвика взривове от одобрителен смях, започнаха да го ритат, като се удряха един друг от бързане. Така Хирага получи секунда отсрочка. Възползва се от превъзходната си физика и младост, изправи се на крака и се промуши през кордона, а те го погнаха тромаво.
Хукна по уличката край Струанови към селото, самураите от охраната се спуснаха откъм двете порти да видят какво става. Други преследвачи бяха заприщили достъпа до скривалището на пистолета му, ето защо се втурна в магазина на шоя, сграбчи някакви неподходящи мечове и като вихър се хвърли в нападение. Безумният му щурм завари нападателите му неподготвени, той ги разпръсна, повали трима, рани един, а останалите отстъпиха. Някъде надолу по улицата един мъж стреля с мускет, куршумът не засегна Хирага. Започнаха да се събират още мъже с пушки, а в неразборията от самураи и гай-джин той и ашигари някак си успяха да се оттеглят в магазина.
Тримата мъже залегнаха, когато един куршум изневиделица строши инкрустираната ваза. В задната част на къщата проплака дете, но бързо го накараха да млъкне.
Навън крясъците се засилваха. Лънкчърч, доста разгорещен и както обикновено следобед замаян от бренди, изрева:
— Да ги подпалим… да подпалим негодниците, та да излязат…
— Ти смахнат ли си бе? Цялото Йокопоко ще се подпа…
— Да ги подпалим да излязат, за Бога? Кой има кибрит?
Когато катерът на Струан се люшна до кея на Пияния град, всички вкупом хукнаха към площада с моряците начело. Пред себе си видяха гърбовете на самураите, изправили се срещу отсамната шайка. Веднага капитанът пусна в ход техния план. По негова команда хората му се построиха в клин с готови за стрелба пушки, втурнаха се в пространството между двете страни и се извъртяха; върхът на клина заплашваше хората от Пияния град, които заотстъпваха и се разделиха на две с изплашени викове. Тайърър се втурна към самураите, също изплашени от внезапната поява на обучените войници, поклони се и извика високо на японски: