Гай-джин (Част II)

Хирага надничаше през процепите на барикадираната врата на дюкянчето на шоя към крещящите, разярени мъже, въоръжени с пистолети и мускети. Пот се стичаше по лицето му. Душеше го гняв, беше немалко уплашен, макар да го криеше от останалите. Кръвта от леката рана в гърба избиваше на петна по ризата му — бе захвърлил редингота веднага, щом се втурна вътре, за да грабне някакви мечове. Шоя нервно стоеше до него, въоръжен само с рибарски харпун — на всички, освен самураите бе забранено да носят оръжия под страх от смъртно наказание.

В капана с тях бе попаднал посивяващ ашигари, пехотинец, който наблюдаваше Хирага със страхопочитание и смущение; страхопочитание заради умението да се бие и защото очевидно беше шиши, а смущение — защото бе облечен с дрехи на гай-джин, бе подстриган като тях и, изглежда, живееше в Колонията с гай-джин, макар да беше причината за тези неоснователни нападения.

„Смрадливи гай-джин — мислеше си той, — сякаш бака ронин е извършил безуспешен опит за кражба с взлом — разбира се, че е бил някой обикновен крадец ронин и не е дебнел момичето, какво ще прави цивилизован мъж с някое от техните момичета? Глупакът си е получил заслуженото за наглостта си, няма ранени, тогава за какво е цялото това насилие? Бака гай-джин!“

— Има ли изход отзад? — попита той.

Шоя поклати глава, лицето му пребледня. За първи път възникваше сериозно безредие с толкова много запенени гай-джин. А той беше пряко замесен: нали бе подслонил този шиши? Дори само вманиачени ронини да са били в къщата му, бе длъжен да докладва за тях — не само за тях, но и за всички непознати.

— Бакуфу непременно ще започнат разследване — бе изпъшкала жена му преди час, — длъжни сме да им дадем показания. Наказателните патрули са още в караулните на охраната. Ще загубим всичко, дори и главите си, Наму Амида Буцу! — Тя и най-голямата им дъщеря пазаруваха на зеленчуковия пазар, когато първата шайка се бе втурнала в селото, сипейки закани, преобръщаше кошовете със стока, блъскаше и буташе купувачите, и жените хукнаха към домовете си в паника.

— Толкова съжалявам, господарю — успя да изрече шоя, — заобиколени сме — има още гай-джин на задната уличка.

Освен дванайсетината мъже отвън, които ги притискаха, голяма част от населението на Колонията се бе събрало от двете страни на Ничията земя. Повечето бяха излезли да позяпат сеира, но вече мнозина се бяха увлекли по акъла на непреклонната група разюздани мъже и искаха отмъщение. Зад тях на селската улица се намираха двадесет самураи от охраната на Северната порта. Отпред стояха самураите от Южната порта. Никой от самураите не бе извадил меч, но всички стискаха дръжките начело с военачалниците. Същото се отнасяше и за войската срещу тях със заредени пушки, дузина кавалеристи бяха яхнали конете си и очакваха заповеди, генералът бе наблизо — всички самонадеяно и гръмогласно си търсеха повод за бой.