Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Тук, долу, има един педал, който търси жена си. Искате ли да му я върнете или не?
— Кой се обажда? — попита Бепи, все още замаян от унеса, в който бе изпаднал.
— Охраната на хотела, коцкар такъв — отговори му Алън и избухна в смях. — Разкарай я веднага. Онзи е в кафенето и вече наднича даже под масите.
— Добре, добре — изсмя се Бепи и затвори телефона.
Той остави жените да изконсумират чувственото си удоволствие и след това им каза за Джери.
Те се облякоха, пооправиха лицата си, за да прикрият изтощения си от сексуалното приключение вид, и целунаха Бепи за довиждане.
— Е, какви са новините? — обърна се Алън с въпрос към Бепи същата вечер, докато се хранеха. — Как върви половият ти живот?
— Вече започвам да страдам от клаустрофобия в собствената си вана — отговори му Бепи. — Край, Алън. Стигнах до пределите на секса. Няма какво повече да търся от него. Тя започна да клонира нови мръсници, които изглеждат досущ като нея. Аз се опитвам да я разкарам, а тя ми води дубликат. Не мога да се справя само с едната, а вече трябва да чукам две.
— Кой ще бъде следващият, Джери Лейни ли? — попита Алън през смях.
— Допускам, че май точно това предстои, обаче аз съм дотук — finito. Майната им на шведските номера.
— Като си починеш две седмици, ще започнеш пак да ги търсиш тези две хубавици. Сигурен съм, че няма толкова лесно да ги оставиш да си отидат. Може би ще отскочим до Испания да ги видим, докато снимат филма, а, Беп? Прав ли съм, или греша? — попита Алън, наподобявайки Але Хоп.
— Струва ми се, че грешиш, приятелю. Идва ред на жена ми, а тя ме подлага на строги проверки — изследва ми кръвната картина и пулса! Какво ли не измисля. Във всеки случай аз им се наситих. Имам чувството, че тези момичета още само разгряват. Кроят си големи планове за мен. Чух Това да казва на Елки, че много би искала да се получи истинско удоволствие за трима. Шведките държат много на секса. Следващия път ще пристигнат с разните му играчки и вибратори. Човек може да се пристрасти към тези щуротии.
— Престани! Стига си приказвал! — нададе вик Алън. — Подлудяваш ме. Страшно си падам по такива мръсници. Това ми е слабостта.
— Алън, ти ме изненадваш. Не знаех, че имаш слабост към жените.
— Става въпрос за играчките, те ме разпалват! — отвърна пискливо Алън. — Играчките!
На следващата сутрин Алън, Бепи, Але Хоп и Бен закусваха заедно. Бен им разказа небивалици за езерото Тахо. После Алън отново попита за Това.
— Не мога да повярвам на онази история, която ми разказа снощи, Беп. Тя е направо голяма работа, истинска нимфоманка. Прав ли съм, или греша?
— Хей, не използвайте моя стил, господин Стоун — прекъсна го Але. — Той е запазена марка.
— Запазена марка ли? — попита усмихнат Алън. — Вече имаш запазена марка? Само да не започнеш да раздаваш визитни картички, Але. Запазена марка, добре, но визитните картички ще ми е трудно да понеса.
Все още не можейки да схване казаното, Але Хоп попита:
— Какви визитни картички? Нямам визитни картички.
— Коя е тази нимфоманка? — попита Бен. — Тази сутрин пустият му Алън ни шашна всичките.
Шумната им гълчава, след като Бепи им разказа за съпругата на Джери Лейни, бе прекъсната от повикване за господин Менесиеро. Обаждаше се телефонистката на хотела, която приемаше и пресяваше всичките обаждания за него.
— Търси ви Дана, господин Менесиеро.
— Добре, свържи я.
— Погледнете — прошепна Бен към останалите. — Забелязвате ли как лицето му изгуби тена си. Залагам сто долара срещу една бухтичка, че се обажда жена му. Ясен ми е като бял ден. Вижте го само. Вече му призлява.
— Здравей, скъпа, какво има? — каза Бепи. — Всичко наред ли е? Как са децата?
— Всичко е наред и децата са добре. Пращат ти целувки. Кога ще се върнеш вкъщи?
— Другата седмица — отвърна той.
— Защо толкова много? Страшно дълго те нямаше този път.
— Имам работа, която трябва да върша.
— Прекалено много остана във Вегас. Пеги ми се обади тази сутрин и каза: „Хайде да изненадаме момчетата. Дай да отскочим до Вегас.“ Обаче аз не бях сигурна дали е редно да го направим.
— Дана, откажи се. Вече нямам нужда от изненади до края на живота си — каза той и погледна към Бен. — Кажи го от мое име и на жената на Бен, разбра ли ме? Кажи й също да се запише в някой фитнес-клуб и да свали малко килограми. Заведи я в Бруклин и изненадайте майка ти. На нея една изненада ще й дойде добре. Изпечи един кекс и бъди добричка, Дана. Другата седмица приключвам с работата и ще се прибера вкъщи.