Господарят на войната

И все пак като цяло това бе щастливо време. Малцина доживяваха до четиридесет години, но и Сийнуин, и аз се радвахме на добро здраве, благодарение на Боговете. Бракът на Моруена ни донесе радост, а раждането на Артур-бач още повече. Година по-късно дъщеря ни Серен също се ожени — за Едерин, престолонаследника на Елмет. Това бе династичен брак, защото Серен бе първа братовчедка на Пердел, краля на Поуис, и бракът не бе сключен по любов, а за да заздрави съюза между Елмет и Поуис и макар че Сийнуин беше против тази женитба, защото не виждаше и следа от привличане между Серен и Едерин, Серен се бе запалила от възможността да стане кралица, така че се омъжи за своя престолонаследник и се пренесе да живее далеч от нас. Горката Серен, тя така и не стана кралица, защото умря при раждането на първото си дете — дъщеря, която живя само половин ден повече от майка си. Така тръгна към Отвъдния свят и втората ми дъщеря.

Плакахме за Серен, макар сълзите ни да не бяха така горчиви както онези, които проляхме при смъртта на Даян, защото Даян бе умряла толкова жестоко млада, но само месец след смъртта на Серен Моруена роди второ дете — дъщеря, която Моруена и Гуидър нарекоха Серен и тези внуци бяха светлината на нашите дни. Те не идваха в Думнония, защото там щяха да бъдат в опасност — Арганте бе жестоко ревнива. Но ние със Сийнуин доста често посещавахме Силурия. Всъщност толкова често ходехме там, че Гуинивиър ни отреди стаи в двореца, за да бъдат винаги на наше разположение. След време започнахме да прекарваме повече време в Иска отколкото в Дун Карик. Косата и брадата ми вече побеляваха и с удоволствие оставях на Исса да се бори с Арганте, докато аз играя с внуците си. Построих на майка си къща на крайбрежието на Силурия, но по това време тя вече бе толкова луда, че не разбираше какво става и все се опитваше да се върне в схлупената си колиба на скалата над морето. Умря по време на една от зимните епидемии и както бях обещал на Аел я погребах по сакски обичай с краката на север.

Думнония западаше и като че ли не можех нищо да направя, за да предотвратя това, защото Мордред имаше толкова власт колкото да ме заобикаля. Исса обаче се стараеше да запазва реда и правосъдието, доколкото можеше, докато ние със Сийнуин прекарвахме все по-дълго време в Силурия. Какви хубави спомени имам от Иска; спомени за слънчеви дни с приспивните песни на Талиезин и нежните закачки на Гуинивиър, която взимаше на подбив моето щастие, изписано по лицето ми докато влачех по тревата Артур-бач и Серен, седнали на обърнат надолу щит. Артур често се включваше в игрите, защото винаги е обожавал децата, а понякога и Галахад бе с нас, защото бе останал с Артур и Гуинивиър в тяхното приятно изгнание.