Не се сбогувам [bg]

- Страхотно е! - извика той. - Помните ли как се возихме в Баку?

- А? - не чу Фандорин.

Маса понечи да повтори, но от поредния скок болезнено си прехапа езика. Повече не говориха по пътя.

Господарят караше мощната машина така, че ако това беше мотокрос, със сигурност щеше да спечели първа награда, но все пак за малко не успя да стигне до Чугуев. До гарата оставаше само километър или километър и половина, когато моторът се закова на място.

- Какво става? - попита Маса - и сам веднага разбра, когато чу честа стрелба в далечината.

Не успяха!

Мотоциклетът сви от пътя и заподскача по склона на полегатия хълм, в чието подножие от другата страна се извиваше железопътната линия.

Отгоре се откри гледка към гарата с преплитанията на основните и резервни коловози. Там, набирайки скорост, се засилваше влаковата композиция - мощен локомотив и върволица от покрити с брезент платформи. Нямаше съмнение, че това е „литерният".

- Бинокъла! - нареди господарят, като стъпи на седалката, за да вижда по-добре.

Но Маса не му го даде - и той искаше да види. В кръгчетата се виждаше как войниците бягат, отваряйки беззвучно усти, и стрелят в движение. След това от локомотива една след друга се отделиха две черни фигурки. Скочиха в движение и се изтърколиха по насипа.

- Той е завзел локомотива! - извика Маса. - Накара машиниста и огняря да скочат! Но какво иска? Да открадне танковете ли?

- Не. Композицията сви в задънен коловоз. Явно Маколцев предварително е п-преместил стрелката...

Маса проследи с бинокъла линията, на която се намираше влакът, и видя, че тя се прекъсва след около петстотин метра - опира в насип.

Композицията се носеше с пълна пара, като все повече се засилваше.

- Истински акунин - одобри Маса. - С черно, но смело сърце. Сега ще загине много красиво.

И се приготви за живописна гледка, като предварително насочи бинокъла към мястото на неизбежната катастрофа.

- Ооо! - възхитено възкликна той, когато черното торпедо на локомотива проби заграждението, заби се в насипа, подхвърли задната си част, преобърна се, падна с колелата нагоре и отгоре на всичкото се прекатури. Платформите се нагънаха в зиг-заг, блъскайки се една в друга и се пръснаха наляво и надясно. От тях полетяха танковете и заподскачаха като кибритени кутийки. Пръснаха се кули, вериги, още някакви железарии.

А какъв грохот беше! Сякаш богът на гръмотевиците Райдзин удари едновременно всичките си десет хиляди небесни барабана!

- Танкова атака няма да има - каза господарят, като седна отново на седалката. -Шансовете на Алената и Бялата роза се изравняват. Качвай се в коша, да тръгваме.

- Къде? - попита Маса. - Капитанът сам се наказа. А аз май ще произнеса погребална молитва в негова чест. Той умря като воин.

- Когато гледаш с бинокъл, изпускаш общата к-картина. Десет секунди преди аварията Маколцев скочи от локомотива. Така че хайде първо да го убием, пък после ще кажеш молитвата.

Мотоциклетът отново пое по склона, този път надолу. Минута по-късно те вече бяха до разгромения „литерен" влак и Маса видя отблизо разнебитените танкове, прекършените платформи, изтръгнатите траверси.