Не се сбогувам [bg]

- Момчетата, загинали в сиропиталището. Когато вашата организация се опита да взриви г-главнокомандващия.

- Нямаме нищо общо с това. Защо ни е да убиваме Тюфлека? За да стане така, че на мястото на дъртия мухльо да дойде зъбатият вълк Гай-Гаевски ли? Да не сме идиоти?

- Кой тогава го е направил? Втората н-нелегална организация ли? Тази, която предадохте на Черепов?

Капитанът се намръщи.

- Не си пъхайте носа в неща, които не ви засягат. Съгласих се да отговоря на един въпрос.

- Аз, с ваше позволение, също имам един въпрос - поклони се Маса на акунина. - Ако генерал Гай-Гаевски е опасен враг, защо не го убихте? Много е лесно да се направи.

- Същото нещо ме питаха... няма значение кой - с въздишка отвърна Маколцев. - Не можах да се принудя. Дъртият пияница ми харесва.

Маса се обърна към господаря на японски:

- Този човек е искрен. Всичко, което казва, е истина.

- Това и аз го виждам. Да се махаме. Да му оставим последната минута, нека си пълзи. Ако успее да се измъкне - значи е късметлия.

- Този ще успее - каза уверено Маса и още веднъж се поклони на червения самурай за сбогом.

Те си тръгнаха.

Адютантът се провикна след тях:

- Ей, пинкертони, къде тръгнахте?

Но не получи отговор, защото Маса и Фандорин си говореха.

- Червените и белите са като клана Тайра и клана Минамото. Непримирими врагове са, но и от двете страни има черни негодяи и рицари - обясняваше Маса.

- На война винаги е така. Избираш не между Доброто и Злото, а само за коя роза воюваш. А ако ти се повдига от м-миризмата на рози, просто се оттегляш.

- Това е най-трудното - да отстъпиш настрана – отбе-ляза тъжно Маса.

И мислено довърши фразата: „Благородният мъж, роден за действие, не владее това умение. И вие, господарю, няма да можете".