Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще. Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги
1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 276
Перейти на страницу:

Освен че е стимулирало прехода към уседнал бит, а с него и трупането на различни притежания, производството на храни е изиграло решаваща роля в историята на технологиите по още една причина. Така за първи път в човешката еволюция е станало възможно изграждането на икономически специализирани общества — със специалисти в определени дейности, нямащи пряко отношение към производството на храни, които се изхранват от труда на самите земеделски производители. Но както видяхме в Част II, производството на храни е възниквало по различно време на различните континенти. Освен това във всеки ареал появата на технологии и поддръжката им зависи не само от изобретателността на неговите жители, но и от технологическата дифузия, т.е. от контактите им с жителите на други ареали. По всяка вероятност именно затова технологията се развива най-бързо на континенти, на които няма много географски или екологични бариери пред дифузията, включително и при прехвърлянето й на други континенти. И накрая, всяко общество на даден континент по различен начин създава (или усвоява) своите технологии, тъй като по ред причини самите общества доста се различават помежду си в отношението си към новото. А това означава, че те могат да бъдат еднакви в много отношения, но в технологическо се развиват най-бързо в по-големи и по-плодородни региони, където има и по-големи човешки популации, тъй като всички тези условия предполагат множество от потенциални изобретатели и конкурентни общества.

Нека сега се опитаме да обобщим начините, по които различните вариации на тези три основни фактора — моментът, в който възниква производството на храни, естествените бариери пред дифузията и броят на населението — са довели и до различното технологическо развитие на отделните континенти.

Евразия (към която гравитира и Северна Африка) е най-голямата земна маса в света, което ще рече и с най-голям брой конкурентни общества. На тази земна маса са и двете средища, където най-рано е възникнало производството на храни: Плодородният полумесец и Китай. Ориентацията на основната континентална ос (изток-запад) е позволявала на изобретенията, реализирани в една част на Евразия, да преодоляват относително бързо огромни разстояния и да се разпространяват сред други общества, живеещи на същата (или близка) географска ширина и в подобни климатични условия. Ширината на вертикалата север-юг контрастира рязко с тесния Панамски провлак в Америка. Тук отсъстват труднопреодолимите екологически бариери, пресичащи съответните оси на двете Америки и Африка. Всичко това подсказва, че Евразия е издигала и по-малки бариери пред технологическата дифузия в сравнение с другите континенти. Ето защо тя е континентът, на който и технологическият прогрес е започнал най-рано (със споменатия „скок“ след Плейстоцена), в резултат на което е съумяла да натрупа в очертанията си и най-голям брой налични технологии.

В науката е прието Северна и Южна Америка да се разглеждат като отделни континенти, но те са свързани вече от няколко милиона години и са се сблъсквали със сходни исторически проблеми, затова спокойно могат да вървят и в комплект, поне когато ги съпоставяме с Евразия. Двете Америки формират втората по големина земна маса в света, която обаче е значително по-малка от Евразия. Освен това те са и по-фрагментарни в географско и екологическо отношение: Панамският провлак, широк само 40 мили, им служи като географска граница, а труднопроходимите мезоамерикански джунгли и северномексиканските пустини изпълняват функциите на екологически бариери. Въпросните пустини са разделяли развитите мезоамерикански общества от тези в Северна Америка, а джунглите по Панамския провлак пък са възпрепятствали контактите им със съответните обществени структури в района на Андите и Амазония. Наред с това основната континентална ос е ориентирана в посока север-юг, което често е карало дифузията да се насочва към доста по-различни географски ширини и климатични зони, за разлика от Евразия. Например в Мезоамерика са открили колелото, а в централните Анди са опитомили ламите още през III хилядолетие пр.Хр., но в продължение на пет хилядолетия двете открития така и не успяват да се срещнат и съвместят, макар и разстоянието между земите на маите и северната граница на Инкската империя да е било само 1200 мили, т.е. доста по-малко от онези 6000 мили, разделящи Франция от Китай, които обаче не са им попречили да се възползват своевременно от предимствата на конския впряг и каруците. Според мен именно тези фактори обясняват най-добре защо двете Америки са се оказали технологически по-изостанали от Евразия.

1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 276
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)