Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

А защо технологическият процес сам ускорява своя ход? Една от причините е, че самият напредък зависи от предишните решения, касаещи някои по-прости проблеми. Например земеделците от Каменната епоха не са започнали директно да извличат желязо от земните недра и да го обработват, защото за целта са им били необходими пещи, развиващи високи температури. До този тип металургия се е стигнало едва след хилядолетия, а през междинния период хората са се задоволявали със „слитъците“ от чисти метали, които са откривали в природата (мед или злато), защото са били достатъчно меки, за да им се придава желаната форма с най-обикновен чук, без да се налага да ги нагряват. Трябвало е да изминат хилядолетия до появата на първите най-прости грънчарски пещи, в които са изпичали съдове, а след това някои са се сетили да топят в тях и руда, за да извличат мед и някои нейни примеси (като бронз), за които не са били нужни чак такива високи температури като за желязото. И в Плодородния полумесец, и в Китай железните предмети са се наложили едва след две хилядолетия, а дотогава основният металургичен материал е бил бронзът. Обществата от Новия свят тъкмо са правели първите си стъпки в обработката на бронз и още не са и помисляли за желязото, когато тук са дошли европейците и са променили радикално траекторията на тяхното историческо развитие.

Другата по-основна причина за автокатализата е, че новите технологии и материали позволяват генерирането на още по-нови технологии по пътя на рекомбинирането. Например още щом Гутенберг отпечатва Библията през 1455 г., книгопечатането се разпространява мълниеносно из цяла Европа. Защо обаче това не се е случило и през 1700 г. пр.Хр., когато онзи незнаен печатар е удрял щемпелите си на Фестоския диск? Част от обяснението се крие в това, че средновековните печатари са можели вече да комбинират цели шест продукта на технологическия прогрес, повечето от които не са били достъпни за майстора от Фестос. Говорим за хартията, подвижния печатарски набор, металургията, пресите, мастилата и, разбира се, буквените знаци. Две от тях, хартията и самата идея за подвижен набор, са дошли в Европа от Китай. За да реши деликатния проблем с различния размер на знаците, Гутенберг въвежда печатането с метални щанци. За целта е разчитал на многобройните постижения на тогавашната металургия — можел е да използва стомана за матриците, месингови или бронзови примеси (по-късно изместени от стоманата) за щанците, олово за калъпите и различни сплави от калай, цинк и олово за самите букви. Идеята за печатарска преса е заимствал от изстисквачките за грозде и маслини, използвани във винарството и производството на зехтин, а печатарското му мастило е било модификация (на базата на земно масло) на тогавашните тушове. Буквеното писмо — продукт на трихилядолетно развитие, който средновековна Европа е наследила от античността — е улеснявало използването на подвижния набор, защото е било достатъчно да се отлеят само две-три дузини знаци, за разлика от хилядите, използвани в китайската писменост.