Свечеряване [bg]

Ще го докосна. Ще го направя, ще го направя. Аз съм истинска и той е истински — ще го докосна!

Стефан се наведе — за да бъдем на еднаква височина, помисли си тя — и тогава топлите му устни докоснаха нейните.

Тя промуши ръце през решетките, за да се закрепи. И на двамата коленете им се подкосиха: на Стефан от удивление, че тя го докосва, а на Елена от облекчение и разтърсваща радост.

Но нямаха време.

— Стефан, вземи кръвта ми, сега — вземи я!

Тя се озърна, с отчаяна физиономия, търсейки нещо, с което да пореже кожата си. Стефан може би се нуждаеше от нейната сила и без значение какво бе взел Деймън от нея, тя винаги щеше да има достатъчно за Стефан. Ако я убият, ще има достатъчно. Зарадва се, че в онази крипта Деймън я бе убедил да вземе от неговата кръв.

— Почакай. Почакай малко, любима. Ако това си намислила, мога да те ухапя по китката, но…

— Направи го веднага! — заповяда му тя, с властен тон, както подобаваше на Елена Гилбърт, принцесата на Фелс Чърч. Така се напрегна, че дори събра сили да се надигне, след като се беше отпуснала на колене. Стефан я изгледа виновно.

— ВЕДНАГА! — настоя Елена.

Стефан ухапа китката й.

Усещането бе странно. Заболя я малко повече от обичайното му ухапване по шията. Но вените, спускащи се към китката й, си личаха много ясно, тя го знаеше. Вярваше, че Стефан е подбрал най-едрата от тях, за да не губят излишно време. Нейната припряност се пренесе и в него.

Но когато той се опита да се отдръпне назад, тя сграбчи с цяла шепа черната му коса и промълви задавено:

— Вземи още, Стефан. Нуждаеш се от това… о, да, кълна се в това, пък и нямаме никакво време за губене.

По-често прибягвай до властен тон, беше я посъветвала Мередит веднъж, така ще можеш да поведеш цели армии след себе си. Добре, може наистина да й се наложи да поведе цели армии, за да превземат това място и да го спасят.

Ще намеря някъде някаква армия, закани се тя трескаво.

Трескавата, породена от глада забързаност — те очевидно не го бяха захранвали от последната среща на Елена с него — постепенно се уталожи и спадна до нормалния ритъм. Неговите мисли се сплетоха с нейните. Напълно ти вярвам, когато се закани да призовеш цяла армия. Само че е невъзможно. Тук никой никога не се завръща отново.

Е, аз ще се завърна. За да те прибера обратно при мен.

Елена, Елена…

Пий, каза му тя, изпълнена с майчинско чувство към него, както някога истинската му майка в Италия. Колкото можеш повече, стига да не ти прилошее.

Но как ще се справиш… не, кажи само как успя да се промъкнеш до тук. И всичко това истина ли е или е само сън?

Истина е. Винаги съм ти казвала само истината. Но, Стефан, как да те измъкна от тук?

Шиничи и Мисао — познаваш ли ги?