Свечеряване [bg]

— Само едно нещо трябва да направя — промълви Обаасан. И го направи. Джим се наведе към Обаасан, а тя се надигна на пръсти. И двамата сляха устни в плътна, интимна целувка.

О, Господи!

В гората бяха срещнали четирима — и предположиха, че двама са нормални, а другите луди. Но как можеше да се каже сега кои бяха лудите и кои — не? Особено ако на двама от тях се привиждат разни неща, които въобще не бяха там…

Само че къщата беше тук, Бони също я виждаше. Дали пък самата тя вече не си бе изгубила разсъдъка?

— Мередит, хайде! — изкрещя. Нервите й не издържаха повече и тя се завтече по-далече от къщата, право към гората.

Но нещо се спусна от небето над нея и я сграбчи с лекотата, с която бухал би сграбчил мишка, за да я задържи в непоклатима желязна хватка.

— Отиваш ли някъде? — прозвуча гласът на Деймън някъде над нея, докато я влачеше по инерция през последните няколко метра, докато накрая и двамата се спряха, с нейното тяло плътно сгушено под стоманената му мишница.

— Деймън!

Очите на Деймън леко се присвиха, сякаш се зарадва на някаква шега, разбираема единствено от него.

— Да, самият той, самият дявол по-точно казано. Кажи ми нещо, моя малка червенокоса палавнице.

Бони вече се бе омаломощила в опитите си да го накара да я пусне. Но дори не успя да разкъса дрехите му с ноктите си.

— Какво? — озъби му се тя. Обсебен или не, Деймън за последен път я бе видял, когато тя го призова, за да я спаси от лудостта на Каролайн. Но според разказа на Мат той бе направил нещо ужасно на Елена.

— Защо вие, момичетата, толкова обичате да спасявате душата на всеки грешник? Защо все ги тъпчете с нравоучения, ако те почувстват, че по някакъв начин са ви преобразили?

Бони не знаеше за какво точно й говори той, но успя да се досети.

— Какво си сторил на Елена? — запита тя яростно.

— Дадох й това, което искаше и това бе всичко — обясни й Деймън. Но в черните му очи се появи странен блясък. — Има ли нещо лошо в това?

Изплашена от този блясък, Бони дори не се опита пак да побегне. Знаеше, че е безполезно. Той беше по-бърз и по-силен от нея, а на всичкото отгоре можеше дори да лети, макар и като гарван. Освен това забеляза как по лицето му се изписа някаква хладна безмилостност. Те не бяха просто Деймън и Бони. Той беше хищник, а тя — плячка.

Но след малко тя отново се озова пред Джим и Обаасан — не, пред едно момче и едно момиче, които никога досега не бе виждала. Бони се появи при тях тъкмо на време, за да стане свидетел на преобразяването им. Пред смаяния й поглед Джим се смали и косата му стана черна, но това не бе най-шашващото в момента. Най-странното бе, че по краищата космите му въобще не бяха черни, а червени, сякаш обхванати от пламъци. А очите му бяха златни и се усмихваха.