Свечеряване [bg]

— Аз ще го направя — обади се Бони с треперещ глас, след кратко колебание. — Тя ще се успокои, нали? Нали?

— По-добре аз да отида с Изобел — предложи Мат. — Бони, ти иди с госпожа Флауърс, за да й помогнеш. Но преди да влезем вътре, искам едно да е ясно: никой да не влиза вътре сам. През цялото време ще се движим по двама или трима. — В гласа му се долавяше властна нотка.

— Има смисъл в думите ти — твърдо заяви Мередит и застана до доктор Алпърт. — По-добре да си много внимателен, Мат. Изобел е най-опасната от всички.

Пред къщата се чуха тънки пискливи гласове. Сякаш пееха две или три малки момичета:

„Иза–чан, Иза–чан, изпий нейния чай, изяж нейната баба.“

— Тами? Тами Брайс? — извика Мередит настойчиво и отвори вратата щом песничката прозвуча отново. Втурна се напред, после внезапно се спря, върна се малко назад, за да сграбчи лекарката за ръката и я повлече след себе си.

Бони ги видя, три дребни фигури, едната по пижама, а другите две по нощници: Тами Брайс, Кристин Дънстан и Ава Зарински. Ава е само на единайсет, каза си Бони, като тя не живееше наблизо нито до Тами, нито до Кристин. И трите хлапачки се хилеха неудържимо. После отново запяха. Мат тръгна след Кристин.

— Помощ! — извика Бони. Внезапно се почувства като увиснала на шията на див мустанг, мятащ се във всички посоки. Изобел явно бе полудяла и ставаше все по-луда с всяко повтаряне на песничката.

— Хванах я — обади се Мат и обгърна Тами с двете си ръце, но дори двамата не можаха да я удържат.

— Ще й дам още едно успокоително — каза доктор Алпърт. Бони видя как Мат и Мередит си размениха погледи — пълни с подозрение.

— Не… не, оставете госпожа Флауърс да й даде нещо — каза Бони отчаяно, но доктор Алпърт вече бе забила иглата на спринцовката си в ръката на Изобел.

— Нищо няма да й дадеш — процеди Мередит решително, изоставила преструвките и изби спринцовката във въздуха.

— Мередит! Какво ти става? — кресна лекарката и изви китката си.

— По-важно е какво не е наред с теб. Коя си ти? Къде сме ние? Това тук не може да е истинския пансион.

— Обаасан! Госпожо Флауърс! Може ли да ни помогнете? — изохка Бони, като все още се опитваше да задържи Изобел.

— Ще се опитам — рече госпожа Флауърс решително и се насочи към нея.

— Не, имах предвид доктор Алпърт — и може би Джим. Не знаете ли някакви магии, които карат хората да приемат истинския си вид?

— О! — извика Обаасан. — Аз мога да помогна за това. Само ме пусни долу, скъпи Джим. За нула време всички ще придобият истинския си вид.