Свечеряване [bg]

— Господи — прошепна Деймън. — Как ми се иска сам да можех да се справя с него.

— Pour le sport18? — попита Елена, с което доказа, че лятната й ваканция миналата година във Франция не беше изцяло пропиляна.

— Не. Защото мразя тези гадни навлеци и ще бъда щастлив да изтърпя всякаква болка, стига да зная, че те също ще пострадат.

Елена реши, че повече няма време за протакане. Той беше готов.

— Ще ми позволиш ли да се заема с последното, което мога да направя за теб?

— Нали вече ти казах — чудовището, което те нарани, сега е твой покорен роб.

Добре тогава. За това можеха и по-късно да поспорят. Елена се наведе напред и вдигна глава нагоре, леко разтворила устни.

След няколко мига Деймън, този дон Жуан от царството на мрака, я целуна много нежно, сякаш се опасяваше да не прекали с допира до нея.

— Крилете на пречистването — прошепна Елена между устните му. Тези криле бяха бели като неотъпкан сняг и толкова фини, че на места едва се забелязваха.

Извиха се на дъга високо над Елена, великолепни като небесна дъга, нежно проблясващи, с което заприличаха на крехка паяжина, окъпана от лунна светлина. Обвиха смъртната девойка и безсмъртния вампир в було, обсипано с диаманти и перли.

— Ще те заболи — предупреди го Елена, без самата тя да може да си обясни откъде го знаеше. Познанието като че ли я спохождаше в мига, в който й потрябваше. Получи се почти като сън, в който големите истини се разбираха от само себе си, без да е необходимо да ги учи предварително, приемани от нея без никакво удивление.

Ето така например тя знаеше, че крилете на пречистването ще потърсят и унищожат всичко чуждо в Деймън и че усещането от това пречистване ще бъде много неприятно за него. Но така се налагаше, след като малахът, разбира се, нямаше никакво намерение да напусне доброволно тялото на Деймън. Напътствана от вътрешния си глас, Елена му заповяда:

— Свали си ризата. Малахът се е впил в гръбначния ти стълб и е най-близко до кожата ти отзад на врата ти, точно откъдето е проникнал. Ще трябва да го изтръгна с голи ръце.

— Впит в гръбнака ми?

— Да. Не го ли усещаш? Предполагам, че отначало, когато е проникнал, си го усетил като ужилване от пчела, защото е пробил съвсем малък отвор, за да се разрасне по-късно като капка от пихтия, залепнала към гръбначния ти стълб.

— О! Ухапването от комар. Да, усетих нещо подобно. А по-късно вратът ми се скова и започна да ме боли, след което и цялото тяло. Дали това същество… е пораснало в мен?