Ритуалът [bg]

Мъжът до него се намести в седалката.

— Изненадваща е безпросветната слепота, която цари по тези земи. Под нозете на местните лежат тайни, вплетени в самата тъкан на вселената, а те нехайно ги пренебрегват, вкопчени в съществуването си.

Смяната на темата му помогна да се отърси от неприятното усещане.

— Така е — съгласи се той. — Цяло чудо е, че нищо не е било погубено.

— Не съществуват чудеса, Виктор — въздъхна старецът. — Не вярвам, че изобщо е възможно някаква част от ритуала да бъде безвъзвратно изгубена. Силите, които бдят над него, се грижат да е така. — Обърна глава към Виктор и леко се наведе напред. — Същите сили те подкрепяха по пътя. Помагали са на безброй хора още от първия момент, когато съдовете са били пръснати по земята, а просветителите — низвергнати. Помагат и на цялото човечество, макар то да тъне в заблуда. Самите ние сме проводникът на тази мощ. — Той се облегна обратно на седалката и скръсти ръце в скута си. — Още от зората на времето е било така. Брен е само един от много.

Думите на предводителя се забиха в съзнанието на Виктор като нажежен шиш. Възможно ли бе да имаше още пластове, за които да не знае?

Организацията бе стара. Толкова стара, че никой не бе сигурен кога е била създадена. Виктор подозираше, че съществува още от момента на последното посвещение, макар и тогава да не е била нищо повече от група зле организирани търсачи, обединени от обща цел. Малобройно общество, първообраз на ядрото, отдадено на възстановяването на ритуал, захвърлен сред сенките на историята. Малцината посветени знаеха, че е създадена от келтския предводител Брен по време на похода му по тези земи. А сега предводителят му, наследникът на Брен, намекваше, че е имало и други преди него. Колко назад се криеше началото? Когато Ото подхвърли, че знае повече от него по този въпрос, той изпита моментно любопитство, но усещането бързо отмина. Точният момент не можеше да бъде по-важен от целите. Ядрото заедно със сложната организация по защитата му бе оцеляло хилядолетия. Това не беше случайност. Сложно, многопластово общество, чието начало се губеше назад във вековете. Съвсем скоро то щеше да изпълни предназначението си точно както и той бе изпълнил своето.

— Далеч ли е? — прекъсна мислите му мъжът.

Отне му няколко секунди, докато разбере за какво го пита.

— Около четири часа с колата. След това трябва да продължим пеша.

Старецът наведе глава и притихна.