Ритуалът [bg]

Получи първото от дванадесетте писма в един студен януарски ден, приканващо и налагащо ограничения. Едно след друго той получи всички писма и бе приет в обществото. Не му бе трудно да следва указанията и да изчисти личността си от онези неща, които братята му наричаха липика. Едва тогава осъзна пълното значение на възпитанието, което получи при онова странно семейство. Съсредоточеността и любопитството му помогнаха да развие пълния си потенциал. Само след четири години бе достигнал нивата, които се отъждествяваха с разцъфналата златна роза. Мистичното учение бе завладяло съществото му и животът му се промени. И все пак имаше още въпроси. Дуалистичният противовес на мистичните срещу земните сили го озадачаваше. Ограниченията, наложени от окултизма, му изглеждаха твърде категорични, за да може да ги приеме безусловно.

За да разбере и земните сили, бе приет в масонска ложа. За разлика от много други места по света ложите във Великобритания не бяха забулени в тайна и всеки имаше достъп. Членовете можеха свободно да изразяват принадлежността си към тайното братство. Само че всичко това бе привидно. Завеса, върху която се проектираха избледнели образи на случващото се в сенките. Зад стените се разиграваха комбинации, които бяха предизвикателство дори за неговия интелект. Множеството нива на посвещение, преследващи етапно развитие на духа, всъщност действаха като интелектуален наркотик за масовите членове. Онези, които не бяха достойни да бъдат допуснати до същинските цели на братството. Когато се изкачи по йерархията, той с известна изненада установи, че много от тайните общества по света всъщност споделят едни и същи разбирания и стремежи и са само отделни сегменти от нещо по-голямо, подобно на широка спирала, затваряща се в микроскопична точка.

Нямаше как да е другояче, след като всички те произлизаха и се контролираха от един общ център.

Множеството кръгове и подгрупи, тайни в тайните, правеха невъзможно за външен човек дори да заподозре за истинската цел на организацията. Подобно на люспите на лук, братствата обвиваха истинската същност на ядрото и го пазеха далеч от любопитни очи. Огромната маса редови членове във всяка отделна организация, независимо от нейната ориентация, дори не подозираше истинската си принадлежност и можеше да бъде ефективно манипулирана. Йерархията на ядрото не бе обвързана с йерархията на никое друго тайно общество. Така теоретично всеки новопостъпил в братство можеше да бъде призован в най-вътрешния кръг. Там, където истината изпепеляваше лицемерната идея на световния ред. Обикновено обаче това не се случваше. На върха на различните братства, които съставяха организацията, заставаха хора от ядрото, които можеха координирано да контролират редовите членове. Самият той бе почетен масон от най-висока степен, както и носител на златната роза от ордена на розенкройцерите, и не намираше никакво противоречие между мистицизма и окултизма, които двете общества изповядваха. Съществуваха места по света, където те дори се смесваха в противоречива на пръв поглед, но неразделима симбиоза. Децентрализацията и отдалечените, преплетени кръгове се бяха наложили през дългите векове на преследване и изтребление в стремеж за оцеляване.