Ритуалът [bg]
- Автор: Пенев Радко
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542820833
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:
Виктор предположи, че двучасовият преход по пресечения терен, който щеше да ги отведе до крайната им цел, го притеснява. Самият той се бе затруднил на места по стръмните склонове. Погледна часовника си и видя, че приближаваше обед. Имаха достатъчно време, предводителят можеше да спира и да почива колкото е необходимо.
Боряна отвори очи отведнъж, сякаш нещо я бе стреснало. Фрагментираните образи от съня все още бяха пред очите ѝ. Усещането за тъмно, затворено пространство, в което долавяше невидимото присъствие на нещо зло, я накара да потръпне. Лежа притихнала няколко секунди, докато се опитваше да си припомни къде се намира. Бавно възстанови събитията от снощи. Надигна се на лакът и се огледа.
Слънцето се бе издигнало над планините и отпечатваше блестящи правоъгълници по стените.
На пода до леглото — там, където въпреки протестите ѝ бе легнал Петър — се въргаляше смачкано одеяло. От младия мъж нямаше и следа.
Тя провеси босите си крака през ръба и хвана главата си в ръце. Разтри очите си в опит да прогони остатъците от съня. Имаше нужда от силно кафе. Надяваше се Петър скоро да се върне с голяма димяща чаша.
Бяха спали едва няколко часа. Усещаше се замаяна и уморена. Петър не трябваше да излиза сам. Щом тя се усещаше като разглобена, един дявол знае как се чувстваше той. Всеки, който го видеше, щеше да запомни подутината от превръзката и скованите му движения. Не биваше да поема този риск.
Изправи се и се приближи до прозореца. От паркинга под нея долетяха гласовете на младо семейство, което явно се канеше да тръгне на поход. Млада жена безуспешно се опитваше да накара две момчета да седнат на местата си в колата. Боряна разсеяно хвърли поглед към редицата паркирани автомобили. Стройната линия се нарушаваше от две празни места.
Едното от тях бе точно онова, на което снощи Петър бе паркирал тъмносиния форд.
Дъхът ѝ спря. Отдръпна се назад и огледа стаята. Ако не беше смачканото одеяло на земята, нищо не би издало, че в стаята е имало и друг човек. Едва тогава забеляза малкия, сгънат на две лист, поставен под огледалото.
Взе го с трепереща ръка и седна на ръба на леглото. Когато го отвори, от него се изсипаха няколко банкноти. Тя не им обърна внимание, вперила поглед в краткия текст. Почеркът бе онзи, който помнеше от ученическите им години — равен, с лек обратен наклон.
Не се показвай навън. Взимам колата, но въпреки това има някакъв шанс да те разпознаят. Довечера всичко ще свърши по един или друг начин.
Ако не се върна до сутринта, опитай се да напуснеш страната.
P.S. Съжалявам, че изобщо те забърках в това.