Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Не, все още не. — Дани бе заобичала младите си повереници. Някои бяха свенливи, а други дръзки, някои мили, а други нацупени, но всички бяха невинни. — Ако убия своите виночерпци, кой ще ми налива вино и ще ми поднася вечерята? — каза тя в опит за омаловажаваща шега.
Жрицата не се усмихна.
— Бръснатото теме иска да ги даде за храна на драконите ви, казват. Живот за живот. За всеки Бронзов звяр иска да умре едно дете.
Дани разбута храната в блюдото си. Не смееше да погледне към Гразар и Кеза от страх, че може да се разплаче. „Бръснатото теме има по-кораво сърце от моето.“ Бяха се карали за заложниците вече няколко пъти.
„Синовете на Харпията се смеят в пирамидите си — бе казал Скааз тази сутрин. — Каква полза от заложниците, ако няма да им вземете главите?“ В неговите очи тя беше само една слаба жена. „Хазея стигаше. Каква полза от мира, ако трябва да бъде купен с кръвта на малки деца?“
— Тези убийства не са тяхно дело — каза Дани на Зелената грация. — Не съм касапска кралица.
— И затова Мийрийн ви е благодарен — отвърна Зелената грация. — Чули сте, че Кралят касапин на Ащапор е мъртъв.
— Убит от собствените му войници, когато им заповядал да тръгнат срещу юнкайците. — Думите загорчаха в устата ѝ. — Още преди да изстине, друг зае мястото му и се нарече Клеон Втори. Преживя осем дни, преди да му разпорят гърлото. После убиецът му взе короната. Както и конкубинката на първия Клеон. Крал Главорез и Кралица Курва ги наричат ащапорците. Привържениците им се бият по улиците, докато юнкайците и наемниците им чакат извън стените.
— Скръбни времена, да. Ваше сияние, може ли да дръзна да ви предложа съвета си?
— Знаете колко много ценя мъдростта ви.
— Тогава ме послушайте и се омъжете.
— А. — Дани беше очаквала това.
— Често съм чувала да казвате, че сте само едно младо момиче. На вид все още изглеждате почти дете, твърде млада и крехка, за да се изправите сама пред такива изпитания. Крал трябва да седи до вас, да ви помогне да носите това бреме.
Дани бодна парче агнешко, отхапа и сдъвка бавно.
— Кажете ми, може ли този крал да надуе бузи и да издуха галерите на Ксаро обратно до Карт? Може ли да плесне с ръце и да разбие обсадата на Ащапор? Може ли да напълни с храна коремите на децата ми и да върне мира по улиците ми?
— Вие можете ли? — попита Зелената грация. — Един крал не е бог, но все пак един силен мъж може да направи много неща. Когато ви погледне, моят народ вижда завоевателка, дошла отвъд моретата, дошла да ни убие и да пороби децата ни. Един крал би могъл да промени това. Крал от знатен род с чиста гхискарска кръв би могъл да обедини града под властта ви. Иначе, боя се, вашето управление трябва да свърши, както започна, в кръв и огън.
Дани разбута храната в блюдото си.
— И кого биха искали боговете на Гхиз да взема за свой мъж и консорт?
— Хиздар зо Лорак — заяви твърдо Галаза Галаре.
Дани не си направи труда да се престори на изненадана.
— Защо Хиздар? Скааз също е от знатно потекло.
— Скааз е Кандак, Хиздар е Лорак. Ваше сияние ще ме прости, но която не е гхискари, не би могла да разбере разликата. Често съм чувала, че във вас тече кръвта на Егон Завоевателя, на Джеерис Мъдрия и Дерон Дракона. Благородният Хиздар е от кръвта на Маздан Великолепния, Хазрак Очарователния и Зарак Освободителя.
— Предците му са мъртви като моите. Сенките им ли ще вдигне Хиздар, за да защити Мийрийн от враговете му? Трябва ми мъж с кораби и мечове. Вие ми предлагате предци.
— Ние сме стар народ. Предците са важни за нас. Омъжете се за Хиздар зо Лорак и направете с него син, син, чийто баща е харпия и чиято майка е дракон. В него пророчествата ще се изпълнят и враговете ви ще се стопят като сняг.
„Той ще бъде жребецът, който яха света.“ Дани знаеше как е с пророчествата. Че са направени от думи, а думите са вятър. Нямаше да има син за Лорак, нито наследник да съюзи дракон и харпия. „Когато слънцето изгрее откъм заник и залезе накъм изгрев, когато моретата пресъхнат и когато вятърът издуха планината като сухи листи.“ Едва тогава утробата ѝ щеше да се съживи отново…
… но Денерис Таргариен имаше други деца, десетки хиляди, които я бяха прогласили за своя майка, когато счупи веригите им. Помисли за Верния щит, брата на Мисандей, и за Рилона Рий, която беше свирила на арфа толкова хубаво. Никакъв брак нямаше да им върне живота, но ако един съпруг можеше да спре клането, тогава беше длъжна пред своите мъртви да се омъжи.
„Ако се омъжа за Хиздар, дали това ще обърне Скааз против мен?“ Вярваше на Скааз повече, отколкото на Хиздар, но Бръснатото теме щеше да е бедствие като крал. Твърде бързо се гневеше и твърде трудно прощаваше. Не виждаше никаква полза в брак с мъж, мразен колкото нея. Хиздар се радваше на голяма почит, доколкото можеше да види.