Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Аз имам само една спешна нужда: Денерис.
— Да поръчам ли да донесат храна? Сигурно си гладен.
— Не съм ял от два дни, но след като вече съм тук, стига ми да пирувам с красотата ви.
— Красотата ми няма да напълни корема ти. — Откъсна една круша и му я подхвърли. — Изяж това.
— Щом моята кралица повелява. — Отхапа от крушата и златните му зъби блеснаха. Сок потече в пурпурната му брада.
Момичето в нея толкова много искаше да го целуне, че я заболя. „Целувките му ще са силни и жестоки — каза си тя, — и ще му е все едно, ако извикам или му заповядам да спре.“ Но кралицата в нея знаеше, че ще е глупост.
— Разкажи ми за пътуването си.
Той сви безгрижно рамене.
— Юнкайците пратиха някакви наемници да затворят Хизайския проход. Дългите пики се наричаха. Спуснахме се отгоре им през нощта и пратихме неколцина в ада. В Лхазар убих двама от сержантите си за опит да откраднат скъпоценните камъни и златните блюда, които моята кралица ми повери за дарове за Агнешките хора. Иначе всичко мина както обещах.
— Колко мъже загуби в боевете?
— Девет — отвърна Даарио, — но дузина от Дългите пики решиха, че предпочитат да са Бурни врани вместо трупове, тъй че се върнахме с трима повече. Казах им, че ще живеят по-дълго, ако се бият с вашите дракони вместо срещу тях, и те видяха благоразумие в думите ми.
Това я обезпокои.
— Може да шпионират за Юнкай.
— Твърде глупави са за шпиони. Не ги познавате.
— Нито ти. Вярваш ли им?
— Вярвам на всички свои мъже. Докъдето мога да плюя. — Изплю семка и се усмихна на подозрителността ѝ. — Да ви донеса ли главите им? Ще го направя, ако заповядате. Един е плешив, двама имат плитки, а един боядисва брадата си в четири различни цвята. Кой шпионин би носил такава брада, питам ви? Прашкарят може да улучи с камък окото на комар от четирийсет крачки, а грозният се оправя добре с конете, но ако моята кралица казва, че трябва да умрат…
— Не казах това. Само… просто ги дръж под око, нищо повече. — Почувства се глупаво, че го каза. Винаги се чувстваше малко глупаво, когато беше с Даарио. „Недодялана, наивна като дете и глупава. Какво ли си мисли за мен?“ Дани смени темата. — Агнешките хора ще ни пратят ли храна?
— Зърно ще дойде от Скаазадан на баржа, моя кралице. А други стоки с керван през Хизай.
— Скаазадан не. Реката е затворена за нас. Моретата също. Видял си корабите в залива. Картците прогониха една трета от рибарския ни флот и плениха друга трета. Останалите са твърде наплашени, за да напуснат пристанището. Малкото търговия, която все още имахме, ни е отрязана.
Даарио хвърли огризката на крушата.
— Картците имат мляко в жилите. Щом видят драконите ви, ще се разбягат.
Дани не искаше да говори за драконите. В двора ѝ все още идваха селяни с изгорени кости, оплакваха се за откраднати овце, въпреки че Дрогон не се беше върнал в града. Някои съобщаваха, че го видели на север от реката, над тревата на Дотракското море. Долу в ямата Визерион беше откъснал едната си верига. С Регал ставаха все по-диви с всеки ден. Неопетнените ѝ бяха казали, че веднъж железните врати се нажежили до червено и никой не посмял да ги пипне цял ден.
— Ащапор също е под обсада.
— Това го научих. Един от Дългите пики живя достатъчно дълго да ни каже, че в Червения град хората се самоизяждали. Каза, че и на Мийрийн скоро щял да му дойде редът, тъй че му отрязах езика и го дадох на едно жълто псе. Никое куче няма да изяде езика на лъжец. Жълтото псе го изяде и разбрах, че е казал истината.
— Имам война и вътре в града. — Каза му за Синовете на Харпията и за Бронзовите зверове, за кръвта по тухлите. — Враговете ми са навсякъде около мен, вътре в града и извън него.
— Нападаш — отсече той. — Ако си обкръжен от врагове, не можеш да се защитиш сам. Опиташ ли, брадвата ще те удари в гърба, докато парираш меча. Не. Когато си изправен срещу много врагове, избираш най-слабия, убиваш го, препускаш през него и се спасяваш.
— Къде да се спася?
— В леглото ми. В обятията ми. В сърцето ми. — Дръжките на аракха и стилетото на Даарио бяха изковани във формата на златни жени, голи и разпуснати. Той ги забърса с палци някак особено неприлично и се усмихна лукаво.
Дани усети как кръвта нахлу в лицето ѝ. Беше почти все едно, че галеше нея. „Дали и мен ще помисли за разпусната, ако го вкарам в леглото си?“ Караше я да ѝ се иска да бъде разпусната. „Не бива никога да го виждам сама. Твърде опасен е, за да е край мен.“
— Зелената грация казва, че трябва да взема гхискарски крал — заговори тя изчервена. — Убеждава ме да се омъжа за благородния Хиздар зо Лорак.