Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— По-пъргав съм, когато съм пиян. — Обърна се към собственика. — Боя се, че ти съсипах килима. Момичето не е виновно. Дай да си платя. — Измъкна шепа монети и ги хвърли към него.
— Дяволче — каза дълбок мъжки глас зад него.
В ъгъла на стаята в сянката седеше мъж, една курва се друсаше в скута му. „Изобщо не го видях това момиче. Иначе щях да взема него горе вместо луничките.“ Беше по-млада от другите, тънка и хубава, с дълга сребриста коса. Лисенка като че ли… но мъжът, на чийто чеп се друсаше, беше от Седемте кралства. Едър и плещест, към четирийсет някъде или малко по-стар. Половината му глава бе оплешивяла, но груба четина покриваше бузите и брадичката му, а ръцете му бяха обрасли с гъсти косми, стърчаха дори от кокалчетата на пръстите му.
Видът му не се хареса на Тирион. Още по-малко му хареса голямата черна мечка на връхното му палто. „Вълна. Носи вълна в тази жега. Кой друг ще е толкова шибано луд, ако не някой рицар?“
— Колко е приятно да чуя Общата реч толкова далече от дома — каза малко завалено. — Но се боя, че ме бъркате с друг. Името ми е Хюгор Хълма. Може ли да ви почерпя чаша вино, приятелю?
— Пих достатъчно. — Рицарят избута курвата настрана и стана. Оръжейният му колан висеше на кука до него. Той го смъкна и извади меча си. Курвите гледаха жадно, светлината на свещите блестеше в очите им. Собственикът беше изчезнал. — Мой си, Хюгор.
Тирион можеше да го надбяга толкова, колкото и да го надвие. Както беше пиян, не можеше да се надява дори да го надхитри. Разпери ръце.
— И какво смяташ да правиш с мен?
— Да те доставя — каза рицарят. — На кралицата.
Денерис
Галаза Галаре дойде на Великата пирамида придружена от дузина Бели грации, момичета от знатно потекло, все още твърде млади, за да са отслужили годината си в градините за удоволствия на храма. Щеше да се получи красив портрет: гордата старица, цялата в зелено, обкръжена от момиченцата в бели халати и забулени в бяло, бронирани в невинността си.
Кралицата ги посрещна топло, а след това повика Мисандей да се погрижи момичетата да бъдат нахранени и добре забавлявани, докато тя вечеря насаме със Зелената грация.
Готвачите ѝ бяха приготвили великолепно блюдо от агнешко с мед, посипано със стрита мента и поднесено с малки зелени смокини — много ги обичаше. Двама от фаворитите заложници на Дани поднесоха храната и се грижеха чашите им да са пълни: момиченце с очи на кошута, казваше се Кеза, и слабичко момче, Гразар. Бяха брат и сестра, и братовчеди на Зелената грация, която ги поздрави с целувки, щом влязоха, и ги попита дали са добре.
— Много са сладки и двамата — увери я Дани. — Кеза ми пее понякога. Има чудесен глас. А сир Баристан учи Гразар и другите момчета на западно кавалерство.
— От моята кръв са — каза Зелената грация, докато Кеза пълнеше чашата ѝ с тъмночервено вино. — Радвам се, че са задоволили ваше сияние. Надявам се и аз да успея. — Косата на старата жена беше бяла, а кожата ѝ тънка като пергамент, но годините не бяха помътили очите ѝ. Бяха зелени като халата ѝ: тъжни очи, изпълнени с мъдрост. — Дано да ми простите, че го казвам, но ваше сияние изглежда… уморена. Спите ли?
Дани можеше само да се засмее.
— Не добре. Снощи три картски галери отплаваха към Скаазадан под прикритието на тъмнината. Мъжете на Майката пуснаха залпове огнени стрели по платната им и хвърлиха гърнета с горящ катран на палубите им, но галерите се шмугнаха бързо и не понесоха големи щети. Картците са решили да затворят реката за нас, както затвориха залива. И вече не са сами. Три галери на Нови Гхиз са се присъединили към тях и един карак от Толос. — Толосите бяха отвърнали на поканата ѝ за съюз, като я обявиха за курва и настояха да върне Мийрийн на неговите Велики господари. Дори това бе за предпочитане пред отговора на Мантарис, който дойде по керван в кедров сандък. В него беше намерила главите на тримата си пратеници, осолени. — Навярно вашите богове могат да ни помогнат. Помолете ги да пратят буря да измете галерите от залива.
— Ще се помоля и ще направя жертвоприношение. Може боговете на Гхиз да ме чуят. — Галаза Галаре отпи от виното, но очите ѝ не се откъснаха от Дани. — Бури бушуват между стените, както и отвън. Още освободени са умрели снощи, така поне чух.
— Три жертви. — В устата ѝ загорча. — Страхливците са нападнали едни тъкачки, освободени жени, които не са направили лошо на никого. Искаха само да правят красиви неща. Имам един гоблен, който ми дадоха, виси над леглото ми. Синовете на Харпията счупили стана им и ги изнасилили, преди да им прережат гърлата.
— Това го чухме. И все пак ваше сияние е намерила кураж да отвърне на клането с милост. Не сте навредили на нито едно от благородните деца, които държите като заложници.