Танц с дракони

— Никога не бих направил такова дръзко твърдение. Хората се раждат, за да се борят и страдат. Грижите ни ще отпаднат едва когато умрем. Мога да съм ви от помощ обаче. Имам злато, приятели и влияние, а кръвта на Стария Гхиз тече в жилите ми. Макар никога да не съм се женил, имам две извънбрачни деца, момче и момиче, така че мога да ви дам наследници. Мога да примиря града под управлението ви и да сложа край на това нощно клане по улиците.

— Можете ли? — Дани го погледна в очите. — Защо Синовете на Харпията биха прибрали ножовете си заради вас? Да не би да сте един от тях?

— Не.

— Щяхте ли да ми кажете, ако бяхте?

Той се засмя.

— Не.

— Бръснатото теме умее да разкрива истината.

— Не се съмнявам, че Скааз би искал да направя признание. Един ден с него и ще се окажа от Синовете на Харпията. Два дни и ще съм Харпията. Три дни и ще се окаже, че съм убил и баща ви, в Кралствата на залеза, още като невръстно момче. После ще ме набучи на кол и ще можете да гледате как издъхвам… но след това убийствата ще продължат. — Хиздар се наведе към нея. — Или можете да се омъжите за мен и да ми позволите да се опитам да ги спра.

— Защо бихте искали да ми помогнете? Заради короната ли?

— Корона би ми стояла добре, няма да го отричам. Но е повече от това. Толкова ли е странно, че искам да защитя своите хора, както вие защитавате освободените? Мийрийн не може да издържи още една война, ваше сияние.

Беше добър отговор, честен.

— Никога не съм искала война. Разгромих юнкайците и пощадих града им, макар да можех да го опустоша. Отказах да се съюзя с крал Клеон, когато той тръгна срещу тях. Дори сега, когато Ащапор е обсаден, се сдържам. А Карт… Никога не съм направила нищо лошо на картците…

— Не преднамерено, но Карт е град на търговци, а те обичат звъна на сребърни монети и блясъка на жълто злато. Когато разбихте търговията с роби, ударът бе почувстван от Вестерос до Асшаи. Карт зависи от своите роби. Също и Толос, Нови Гхиз, Лис, Тирош, Волантис… списъкът е дълъг, моя кралице.

— Нека дойдат. В мое лице ще намерят по-непреклонен враг от Клеон. По-скоро бих загинала в бой, отколкото да върна оковите на децата си.

— Би могло да има друг избор. Юнкайците може да бъдат склонени да позволят на всичките ви освободени да останат свободни, вярвам. Стига ваше величество да се съгласи, че Жълтият град може да търгува с роби и да ги обучава необезпокоявано от този ден насетне. Не е нужно да се пролива никаква кръв.

— Освен кръвта на робите, с които юнкайците ще търгуват и които ще обучават — отвърна Дани, но все пак осъзна истината в думите му. „Може би това е най-добрият край, на който бихме могли да се надяваме.“ — Не казахте, че сте влюбен в мен.

— Ще го направя, ако така благоволява ваше сияние.

— Това не е отговор на влюбен мъж.

— Какво е любовта? Желание? Никой здрав и прав мъж не би могъл да не те пожелае само като те погледне, Денерис. Не бих се оженил за теб заради това обаче. Преди да дойдеш, Мийрийн умираше. Управителите ни бяха старци с увиснали членове и старици, чиито сбръчкани вулви бяха сухи като прах. Седяха горе на пирамидите си, отпиваха кайсиево вино и си говореха за блясъка на Старата империя, докато столетията се нижеха и самите тухли на града се ронеха около тях. Традиция и предпазливост ни държаха в желязна хватка, докато ти не ни пробуди с огън и кръв. Ново време е дошло и нови неща са възможни. Омъжи се за мен.