Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
Обясни й промяната в служебното си положение и с облекчение установи, че тя пак беше готова да го изслуша. Знае ли човек… бюрокрацията е цяла затворена екология и ако той вече не беше част от нея, за повечето хора вътре преставаше да съществува. Но Илейн не беше от тях. Поне наглед все още го забелязваше.
Когато свърши с обясненията, тя каза:
— Само че не ми е ясно какво общо има това с мама. Непременно трябва да й се обадим.
Вече посягаше към телефона на плота до нея. Глицки побърза да прекоси стаята, натисна вилката и взе слушалката.
— Не мисля. Поне засега.
— Но защо?
Той си пое дъх.
— Защото най-вероятно и тя има пръст в това.
— Какво? Какви ги говориш?
Илейн рязко се отблъсна от табуретката. Глицки се постара да говори тихо.
— Илейн, майка ти единствена знаеше, че ще се срещна с Уес Фаръл, адвоката на Ший. Само тя, Илейн. Явно е казала на Алън Рестън, който е изпратил следовател от прокуратурата да проследи Фаръл до дома му, за да нахълта вътре със заповед за обиск.
— И какво? Трябва ли това да има значение за мен?
— А после, снощи…
— Не! Не ми пука какво ще кажеш. Майка ми не е такава! Тя не участва в такива гадости! Как смееш?
Тази реакция… разбра, че е засегнал болно място. Изглежда Илейн сама бе стигнала до същите изводи и не искаше (или не можеше) да се примири. Първо се отдръпна, после като че реши да връхлети срещу него. Но внезапно яростта я напусна. Раменете й се превиха. Заднешком напипа кресло и се свлече в него.
Глицки продължи кротко:
— Още в самото начало ти й каза, че не си падам много по теорията за вината на Ший. Илейн, тя направи всичко, за да ме държи под око. За да ме издъни, ако започна да се пречкам. И ми е мъчно да призная, че точно това направи с мен.
Видя как момичето преглътна с усилие.
— Значи и на теб го направи? Ейб, мама постига, каквото иска. Такава си е.
— А от теб какво поиска?
Илейн още се насилваше да намери думите, които ще оправдаят или поне ще обяснят постъпките на нейната майка.
— Ейб, щеше да е добре и за мен. Тоест, за моята кариера. Тя се грижи за мен. — Прекалено, добави безмълвно. — Щеше да е най-шумното дело за убийство на десетилетието и нямаше как да не го спечеля. Никой не би го оплескал, поне не и умерено кадърен прокурор като мен. И така щях да си оправя живота. — Тя вдигна глава към него. — Значи не беше само заради нейните интереси.
— Но донякъде работеше и за себе си, а?
Илейн сви рамене.
— Може би. Винаги си е било така. Мама получаваше нещо, но даваше и на другите.
— Но не и на мен — натърти Ейб. — Не и този път. — Седна на дивана. — Но сега не е най-важно какво стана с мен. Вече не. Може би дори и ти не си най-важната, макар че те засяга повече. Илейн, това е твоят случай и той тръгна съвсем накриво. Вярно, майка ти се обади на Рестън, но не за да го усмири.
— Но тя не би…
— Според мен, би го направила.
— Какво точно?
— Илейн, и ти знаеш какво. — Срещна погледа й и осъзна, че се налагаше да я притисне. Нямаше да успее, като подхвърля гатанки. — Страхувам се, че майка ти ще позволи нещо да се случи с Кевин Ший. Самата ти ми каза почти същото вчера.
Чашата преля. В края на краищата, говореха за нейната майка.
— Ейб, дотам няма да стигне. Мама не е такава. Искам някакви доказателства за всичко. — Срещна непреклонно погледа му. — Нали това ни е работата? Нали и ти си ми напомнял? Ще е нужно много повече от отстраняването ти, от тръгналото накриво дело… и то, според теб.
— Илейн, ще споделя с теб фактите. Ако желаеш, обясни си дали Лорета е замесена.
Тя се отпусна в креслото.
За Ейб беше познато до болка — раните от нож, Рейчъл от Литва, Колин Девлин, ролята на Кевин Ший като герой и жертва. И както говореше, всичко си идваше на мястото. Спомни си забележката на Харди за клиентите на адвокатите, увличащи се в изявленията — и в лъжите, как една неистина показвала, че в думите им има още много. Но единствената „лъжа“ във видеозаписа на Кевин, че полицията предала доверието му, се оказа вярна. Само че тогава Глицки просто не подозираше това. Сега каза на Илейн:
— Всичко в касетата на Ший е самата истина.
Илейн упорито клатеше глава.
— Не разбирам каква изгода би извлякла, дори да е вярно, каквото твърдиш. Защо тя би…
— Нейният човек седна в креслото на районния прокурор, Филип Мохандас и хората му повярваха, че е на тяхна страна, а дори президентът…
— Ейб, опомни се, ти вече…
Спря я с вдигната ръка и разказа каквото знаеше за „Хънтърс Пойнт“. Постигна желаното въздействие. Илейн се смълча, замисли се.