Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
В камината пукаха букови цепеници, чуваше приятелите си отзад в кухнята, увлечени в уютна домашна разговорка, докато приготвяха заедно десерта.
След малко Франи влезе в хола, вързала косата си на опашка, с тениска и шорти, по сандали на бос крак. Остави на масата пред Ейб поднос с два чайника, чаши и купа със сладкиши. Сви се като котка в люлеещия се стол срещу него.
— Какво ще кажеш, да проявим малко храброст и да не гледаме телевизия тази вечер?
Глицки се засмя и се зае да изстиска лимон в чая си. Франи се сещаше за всичко.
— Значи само да си говорим?
Тя кимна изразително.
— Странно е, но предлагам да опитаме. — Пресегна се и докосна коляното му. — Изобщо не говорихме за теб. Как се справяш?
Той разбърка чая, загледан в миниатюрния водовъртеж.
— Добре съм, Франи. Наистина. И май с това изчерпах темата.
— Е, но ако ми простиш за израза, изглеждаш малко смачкан.
— Трудна седмица беше. — Отпи от чая. — Наистина съм добре.
Франи пак кимна.
— Дизмъс твърди, че кажеш ли три пъти „добре съм“ за една минута, значи никак не си добре.
— Тъй ли било според Дизмъс?
— И ако вметнеш „наистина“ поне веднъж, значи наистина не си добре. — Тя се наведе към него. — А ти го каза два пъти. Забелязах.
Харди се вмъкна откъм трапезарията с пълна чаша в ръка. Франи вдигна поглед към него.
— Ейб бил добре. Ама наистина.
— Чудесно — каза Харди.
— И не иска да говори за това.
— Още по-хубаво. — Махна на Глицки да се отмести и зае другия ъгъл на дивана. — И аз не искам да обсъждаме Ейб.
— Няма нищо за обсъждане — натърти Глицки. — Върша си работата, животът си тече.
Франи разтърси глава.
— И един път не си излязъл с жена за година и три месеца.
Глицки бе слушал същото неведнъж, с дребни промени. Белегът по устните му се изпъна.
— То е защото ти вече си семейна.
Франи грейна и каза на Харди:
— Много е мил.
— Истински ангел — съгласи се Харди. — Макар мнозина да говорят друго.
— Ейб, все пак… — Франи не смяташе да се откаже лесно.
Глицки се плесна по краката и стана.
— Все пак, приятелчета, трябва да потърся Уес Фаръл.
Най-после Фаръл отговори на обаждането. Като че беше съвсем трезвен и надъхан.
— Лейтенанте, разговарях със своя клиент преди не повече от двадесет минути. Той гори от нетърпение да уредим нещата. Аз също. Вашият приятел Харди спомена, че имате някакъв план и бих искал да знам какъв е. — Вече по-рязко: — Очаквах, че по-рано ще се свържете с мен.
Глицки отвърна остро:
— Не си бяхте вкъщи. Опитвах няколко пъти. И бях на разположение целия ден вчера. Щяхте вие да ме потърсите, забравихте ли?
Кратка пауза, после сдържано сърдитата реплика:
— Смятам, че обясних задоволително положението на господин Харди.
Глицки усети как се изпарява желанието му да сътрудничи с този човек. И Фаръл вече си служеше с тона на юрист — защитата срещу обвинението, на чиято страна беше Глицки. Харди пък се превърна в господин Харди. Щеше да изпусне Фаръл, значи и Ший, и всичко останало, ако не смачкаше главата на надигащата се враждебност, на пламналото раздразнение.
— Моля за извинение — каза той. — Боя се, че нямах много време да изслушам Харди. Той само ми предаде, че сте готов да разговаряте с мен. Само това. Радвам се, че склонихте.
В поредната пауза Фаръл сякаш преценяваше доколко е искрен.
— И каква е вашата идея?
Сега беше ред на Глицки да се колебае. Доколко откровен можеше да бъде?
— Говорих със сенаторката Уейджър. Алън Рестън е нейно протеже, а точно той е препъникамък и за вас, и за мен. Тя ми обеща да се срещне с него, да го убеди, че трябва да направи отстъпки на Ший, да му осигури безопасност.
— Лично ли говорихте със сенаторката?
— Да. — Съзнаваше, че дължи още някакво обяснение: — Заедно следвахме в колежа. Познаваме се.
— Щастливо съвпадение. Тя обеща ли?
— Да, каза, че ще говори с Рестън. Стори ми се сигурна, че ще убеди Рестън да смекчи позицията си, да даде гаранции, а точно това желае Ший, нали? Променил ли си е намеренията?
— Доколкото знам, не. Лейтенант, обаче за него това са минимални искания. Още желае да бъде изслушан. Длъжен съм да ви уведомя, че ще упорствам докрай, за да отхвърля изцяло обвинението. Нагласено е.
Глицки реши, че моментът е подходящ да укрепи току-що сключения съюз.