Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
— Илейн, сега говорим за много важни стотина хиляди гласа. За още шест години в Сената, за повече влияние и власт, а защо не и за вицепрезидентски пост. Моментът е подходящ. И всичко рухва или поне сериозно се разклаща, ако Кевин Ший е невинен, дори ако има сериозно съмнение във вината му.
— Нищо няма да се „разклати“, не чак толкова.
— Аз съм убеден, че ударът ще е тежък. Помисли, Илейн.
Илейн го послуша, против волята си. Ако Ший беше виновен, това превръщаше Лорета Уейджър във войнстващото въплъщение на правдата, чиято смелост и прозорливост поставяха гнева й в служба на хората. Но ако се окажеше невинен и тя бе избързала със заклеймяването му, сенаторката ставаше поредния припрян, себичен политик, превърнал в изкупителна жертва някой, само защото е бял. За да угоди на амбициите си, лесно би се оправдала пред себе си с добрините, които би могла да извърши с тази нова власт и влияние. А майка й умееше да се оправдава…
— Илейн, тя няма да позволи той да се окаже невинен. Заложи твърде много на вината му. Струва й се, че няма избор…
Илейн рязко се изправи.
— Ами ако после излезе наяве…
Глицки завъртя глава.
— Как?
— Ами, от теб, например. Би могъл…
— Аз съм незаслужаващ доверие полицейски инспектор, който не изпълнява получените заповеди. В сегашното положение никой няма да ме чуе. Каквото и да опитам, ще стане по-лошо.
— Добре де, значи Уес Фаръл…
— Собствения адвокат на Ший? Не ми се вярва. Нито пък вярвам ти да успееш — не и след произшествието с Ший, не и ако нямаш неоспорими доказателства.
— Но мога да намеря…
— Не, не можеш. Няма как да докажеш отрицателно твърдение и точно това е най-гадното, ако си на подсъдимата скамейка. Мисля, че заради тази причина искат от нас да докажем, че хората са извършили нещо, а не, че не са. Презумпцията за невинност е въведена не напразно. — Глицки стана и тръгна към прозореца. — Значи няма кой да защити Кевин Ший, след като се превърне в минало свършено. Ти сещаш ли се за още някой? Аз не мога. Май добре са го намислили. Рестън, ФБР, отървават се от мен… И когато Ший го няма, всичко ще свърши, ще бъде замазано. Илейн, това ще се случи, ако не направим нещо още сега.
Илейн пак се отпусна в креслото.
— Какво предлагаш, без да съсипем майка ми докрай?
— Искам да доведа Кевин Ший при теб. Нали и в момента делото е възложено на тебе?
— Така изглежда. Да.
Той застана пред нея.
— Добре. Според мен, ти си много по-сигурен избор за него, отколкото да е в затвора. Защото не вярвам майка ти да позволи дори за миг нещо да те застраши. Ако е с тебе, значи е в безопасност. Трябва да се свържа с Фаръл, да стигна до момчето и да го доведа.
— А после?
— Право да ти кажа, не знам. Гарантираме безопасност на Ший, доколкото си представям, той само това иска.
— Може да се уреди. Ще отидем в някой град по на юг…
— Опитай в по-забутано, малко място. Да речем, Хилсбъро или Атертън. Трябва да предам нещо конкретно на Фаръл.
— Ейб — тя докосна коляното му, — наистина ли си убеден, че става каквото ми каза?
Глицки се вторачи в нея.
— Да, за съжаление. Илейн, и за мен не е празник. Аз и Лорета…
Тя кимна, върна се към неотложното.
— И мислиш, че ще успееш да арестуваш Ший още тази сутрин?
— Най-добре ще е да успея. Искаш ли да се обадиш на вашия сержант Стоунър, да провериш помни ли къде живее Фаръл?
— Но защо не попитаме самия Фаръл?
Глицки разтърси глава.
— Май не ти споменах, но съм съвсем сигурен, че подслушват телефона му.
66.
Филип Мохандас щеше да е доволен от стичащото се множество, но почти през цялата нощ се бореше със своите демони и те го сразиха.
Беше едва седем и половина, а вече стотици хора се шляеха край павилиона „Кийзър“ в югоизточния край на парка „Голдън Гейт“ (на около триста метра от ъгъла на „Станиън“ и „Пейдж“, където Кевин Ший и Мелъни Синклер се разбуждаха в момента). Виждаше плътните потоци хора, излизащи от страничните улички към моравите на парка. Чудесно утро, макар и малко ветровито, но вонята на пушеци тежеше във въздуха.
Мохандас знаеше, че съчетанието от пожарите и вятъра създаваше проблеми в „Бейвю“ — за първи път пламнаха квартали и по северното крайбрежие. Забеляза и тънък димен стълб почти точно на изток, вероятно около „Дивизадеро“. Ако положението се влоши, шествието ще трябва да заобиколи откъм север. Но не вятърът го тревожеше сега.
Проблемът му, ако наистина имаше такъв, беше как да овладее тълпата. Често му се случваше и бе привикнал, но всеки път го измъчваха опасения. Особено днес, когато от успеха зависеше доверието в него. Той дърпаше конците. Той вдъхна живот в това шествие и откликът, доколкото можеше вече да прецени, надминаваше очакванията му. Не можеше да си позволи контролът да се изплъзне от ръцете му.