Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Всички знаеха, че на кораба има бурета ром. Никой, нито моряците, нито морските пехотинци щяха да издържат на такова пътуване, ако от време на време не гаврътват по някоя и друга чашка. Именно благодарение на рома претъпканите помещения и лошата храна ставаха поносими, нямаше как да минат без ром. Него обаче го складираха не в общите отсеци под затвора и помещението за нисшите офицери.
— Нашият шишкав капитан не иска ум назаем — отбеляза с хитра усмивчица Уилям Дринг от Хъл. — Точно отпред има друг двукатов отсек. Горният кат е за дървата за огрев — държат ги при носовата част. А долният кат е с метален капак и именно под него е ромът. Няма как да стигнеш дотам от затвора, понеже преградата към носа е дебела педя и половина и цялата е в ей такива пирони, точно както и преградата към кърмата. А решиш ли да проникнеш при рома откъм отсека за дървата, ще вдигнеш тупурдия до бога. Ромът за всекидневна употреба се пази в огромен долап на квартердека и го отпуска лично капитанът. А Тримингс бди над него като същинска орлица.
— Тримингс ли? — повтори Ричард. — Това да не е стюардът на Синклер?
— Да, и му е верен, до гроб. Ходи да шпионира и да души.
— Бръкна се човекът и плаща от джоба си за промените на кораба — отбеляза приятелят на Дринг — Джо Робинсън. Нали и двамата бяха моряци, бяха се сприятелили веднага с екипажа. — Довел е да му работят и петима каторжници, все дърводелци. Изнамерил ги е на лихтера и на „Фортуна“. Фордекът си е фордек, но виж, за кабината при кърмата стовариха чуден махагон! Капитанът си прибра хубавите мебели от каюткомпанията, така че на майор Рос ще му се наложи да изписва други и пак се е намусил като буреносен облак.
Всъщност майор Рос винаги си намираше за какво да се муси и далеч не се ограничаваше с капитан Дънкан Синклер и с „Александър“. Сега пък, както неколцина пехотинци пошушнаха на каторжниците (всички прекарваха свободното си време главно в това да разменят клюки и слухове), бил подхванал нова битка, за да замени ориза на експедицията срещу пшенично брашно. За беда с господин Уилям Ричардс младши бе сключен договор, каквито се сключваха при превозване на войската, и това бе позволило на пресметливия доставчик на храна за каторжниците и пехотинците да замени част от брашното с ориз. Оризът беше евтин, господин Ричардс младши имаше цял склад, натъпкан с него, той заемаше по-малко пространство, понеже при готвене набъбваше. Лошото обаче беше, че за разлика от брашното оризът не предпазваше от скорбут.
— Нещо не разбирам — възкликна Стивън Мартин, един от двамата тихи бристълчани, пратени заедно с Краудър и Дейвис. — Как така брашното предпазва от скорбут, а хлябът — не? Нали се прави от брашно?
Ричард се опита да си спомни какво му е обяснявал за тия неща братовчедът Джеймс — аптекарят.
— Според мен е заради печенето — отвърна той. — Хлябът, който ядем, е твърд като камък. В него има ечемик и ръж точно колкото и пшеница, ако не и повече. Какво е брашното — мляна пшеница. Излиза, че именно пшеницата предпазва от скорбута. И трябва да се яде като кнедли или топчета в супата, така че да не се унищожава онова, което предпазва от болестта. Най-добрата защита са плодовете и зеленчуците, но къде ще ги намериш насред морето! Братовчед ми Джеймс внася от Бремен кисело зеле, поръчват му го някои капитани на кораби, понеже е по-евтино от малцовия екстракт, най-добрия лек срещу скорбута. Лошото на киселото зеле е, че моряците го мразят до смърт и трябва да бъдат налагани с камшика, за да го ядат.
— Има ли нещо, което да не знаеш, Ричард? — удиви се Джоуи Лонг, за когото Ричард си беше ходеща енциклопедия.
— Всъщност, Джоуи, не знам почти нищо. Каквото съм научил, ми го е казал братовчед ми Джеймс, той е изворът на познания. От мен се искаше само да слушам внимателно.
— Значи умееш да слушаш — отбеляза Бил Уайтинг, който се изправи и огледа свършената работа — почти бяха приключили. — Това белосване си има едно огромно предимство. Дори когато залостят люковете с решетките, вътре пак ще има много повече светлина. — Той прегърна Уил Конъли през раменете. — Ако седнем, Уил, на масата точно под задния люк, ще е достатъчно светло, за да четем.