Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— Той е убил собствения си прародител? Но защо?

— Ланселот де Вилърс е бил белгийски барон, който през 1602 година се премества в Англия заедно с цялото си семейство. В хрониките и тайните записки на графа, които той е завещал на пазителите, пише, че Ланселот е починал през 1607 година, затова първоначално не се спряхме на него. В действителност обаче — ще ти спестя подробностите на детективските ни разследвания — през 1602 година е прерязано гърлото на барона в собствената му карета...

— Не разбирам — промърморих.

— Аз самият все още не съм сглобил всички части от пъзела — каза Лукас, докато вадеше кутия цигари от джоба си и си запали една. — Освен това не съм виждал Люси и Пол от 24 септември 1949 година. Предполагам, че са избягали във време, много преди моето, защото в противен случай отдавна да са ме потърсили. О, по дяволите! Само недей да поглеждаш натам!

— Какво има? И откога пушиш?

— Насам идва Кенет де Вилърс, заедно с кикимората, сестра му. — Лукас опита да се скрие зад менюто.

— Просто му кажи, че не желаем да бъдем обезпокоявани — прошепнах.

— Не мога, той ми е началник. Както в ложата, така и в живота. Собственик е на проклетата кантора... Ако имаме късмет, няма да ни забележат.

Но не извадихме късмет. Висок мъж в средата на четирийсетте и една дама с тюркоазена шапка вървяха целенасочено към масата ни и се настаниха на двата свободни стола, без някой да ги е поканил.

— Май днес следобед и двамата кръшкаме от работа, нали, Лукас? — каза Кенет де Вилърс и удари дядо по рамото. — Не че няма да си затворя очите, след като приключи така майсторски делото на Паркър. Още веднъж, моите поздравления! Чух, че имаш гости от провинцията.