Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— А ако се озоват посред бял ден на този площад? Нямало ли е веднага да бъдат арестувани и изгорени на клада за магьосничество?
— Площадът е бил малък и безлюден, почти никой не ги е забелязвал. А ако все пак се е случело, хората са разтърквали учудено очи и са мислели, че просто за миг са се били разсеяли. Разбира се, въпреки всичко бе невероятно опасно, но на нас ни се струваше направо гениално. Ужасно много се радвахме, че ни е хрумнала тази идея и че сме успели да измамим всички, а и Люси и Пол се забавляваха невероятно. Както и аз, въпреки че всеки път седях като на тръни, докато чаках завръщането им. Не искам и да си представям какво щеше да се случи, ако през това време някой бе влязъл...
— Наистина много смело — отбелязах.
— Да — съгласи се Лукас, но изглеждаше виновен. — Човек прави такова нещо, само когато е млад. Днес не бих го направил, със сигурност не бих. Но тогава си мислех, че ако наистина е опасно, моето старо, мъдро аз от бъдещето ще се намеси, разбираш ли?
— Кое мъдро аз от бъдещето имаш предвид? — попитах, хилейки се.
— Е, аз самият — възкликна Лукас и веднага отново сниши глас. — През 1992-ра все ще знам какви съм ги дробил с Люси и Пол през 1948 година. И ако нещо се е било объркало, съм щял да ги предупредя за моето младо лекомислено аз... Така поне си мислех.
— Добре — рекох провлечено и си взех още една кифличка, един вид храна за мозъка. — Но не си го направил?
Лукас поклати глава.
— Явно не, голям съм идиот. И така, ставахме все по-непредпазливи. А когато Люси започна да изучава "Хамлет" в училище, изпратих и двамата в 1602 година. В продължение на три последователни дни можаха да изгледат оригиналното представление, поставено от трупата "Мъжете на лорд Чембърлейн" в Глоуб Тиътър.
— В Саутуорк?
Лукас кимна.
— Да, беше доста далеч. Трябваше да прекосят Лондон Бридж и да минат от другата страна на Темза, там се опитваха да хванат колкото е възможно повече от "Хамлет" и да се върнат, преди да е настъпил моментът за връщането им в тяхното време. Първите два дни всичко мина добре, но на третия ден е имало някаква злополука на моста и двамата са станали свидетели на престъпление. Те не успяха да се върнат навреме от тази страна на реката, преди да е настъпил моментът за скока им във времето и са се приземили в Саутуорк, наполовина потопени в Темза в 1948 година, а през това време аз се бях побъркал от притеснение. — Явно дори самият спомен за това го съсипваше, защото пребледня. — Вир-вода и в костюми от XVII век, двамата са се добрали до Темпъл, секунди преди завръщането си в 1992 година. Разбрах за всичко това едва при следващото им посещение...
Главата ми съвсем бръмна от многото различни години.
— На какво престъпление са станали свидетели двамата?
Лукас придърпа стола си още по-близо. Очите му зад очилата бяха станали съвсем тъмни и сериозни.
— Точно в това е въпросът! Люси и Пол са видели как граф Сен Жермен убива някого.
— Графът?
— До този момент те са се срещали с графа само два пъти. Въпреки това бяха напълно сигурни, че е бил той. След първичния си скок, всеки от тях му е бил представен през 1784 година. Самият граф е определил това, защото е искал да се запознае с родените след него, пътуващи във времето, едва в края на живота си. Ще се учудя, ако при теб е било по-различно. — Лукас се изкашля. — Имам предвид: ще е по-различно. Както и да е... Във всеки случай пазителите са отпътували с Люси, Пол и хронографа специално за Северна Германия, където графът е прекарал последните си години. Аз самият съм бил заедно с тях. Ще бъда заедно с тях. Като Велик пазител на ложата. Можеш ли да си представиш?
Сбърчих чело.
— Може ли отново да се върнем към...
— О, пак се отклонявам от темата, нали? Това, че нещата предстоят да се случат, въпреки че отдавна са се случили, продължава да надхвърля представите ми. Докъде бяхме стигнали?
— Как е могъл графът да извърши убийство през 1602 година... О, разбирам! Направил го е по време на някое от пътуванията си!
— Точно така. И то като много млад мъж. Било е пълна случайност, че Люси и Пол са били там в същия миг и на същото място. Ако изобщо можем да говорим за случайност. Самият граф пише в едно от многото си съчинения: "Който вярва в случайността, не е осъзнал могъществото на съдбата".
— Кого е убил? И защо?
Лукас отново се огледа в кафенето.
— Това, скъпа внучке, първоначално също не знаехме. Отне ни седмици, докато разберем. Жертвата му не е никой друг, а самият Ланселот де Вилърс, първият в кръга, пътуващ във времето. Кехлибарът!