Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Междувременно Шугър продължава да се взира в мрака с разширени очи. Възможно ли е Уилям да я отвежда у дома, в Нотинг Хил? Не, на Еджуеър Роуд завиха вдясно, вместо да продължат направо. Ами ако я води към някое пусто място извън града, за да я убие и да хвърли някъде тялото й? В своя роман е описала толкова много убийства, че такъв вариант й се струва напълно възможен; пък и не е ли истина, че много често се случва проститутки да бъдат убити от клиентите си? Миналата седмица Ейми разказваше, че открили обезглавеното тяло на някаква жена на Хампстед Хийт — имало следи от „посегателство“, преди да бъде убита.
Тя хвърля кос поглед към Ракъм и се успокоява; той просто сияе от задоволство и желание. Затова тя отново залепя носа си в стъклото, устните й отново докосват разширяващия се полумесец запотено от дъха й стъкло.
Когато колата най-сетне спира, Уилям я подканя да слезе на една тъмна улица, застроена с еднакви на вид, елегантни и съвсем нови къщи. Слабата светлина на фенерите едва прониква през короните на големи дървета, чиито клони са сплетени в сложни готически мотиви. Кабриолетът отминава, потраквайки, и наоколо се възцарява гробна тишина. Шугър се оставя да бъде поведена за ръка към верандата на една от тези непознати нови къщи.
Уилям Ракъм върви редом с нея — тъмен силует, едва забележим в мрака. Тя чува дишането му и шумоленето на собствените си поли, когато ръката му се плъзва по тях, докато търси опипом ключалката. Каква тишина цари тук, щом тя е в състояние да чува подобни неща! И какво е това място, където въздухът не вибрира от най-различни шумове? Внезапно я обзема непознато, но властно вълнение. Сърцето й се блъска в гърдите, коленете й омекват, краката й започват да треперят — почти сякаш е решила, че наистина ще бъде убита. Чува се драсване на кибритена клечка, прилично на шума от раздиране на плат; тя вижда лицето на Уилям, добило демоничен вид така, както е осветено отдолу от трептящото пламъче. Чертите на това обрамчено с бакенбарди лице й се струват напълно непознати.
„Този човек променя живота ми“, казва си тя, докато ключът се превърта и вратата се отваря. „Животът ми се променя като монета, подхвърлена в игра на ези-тура“.
Уилям пали лампата в антрето и нарежда на Шугър да застане под нея, докато той избързва напред, обикаля стаите и пали всички лампи една след друга. После се връща и взема нежно ръката й.
— Това — казва той й протяга ръка в театрален жест, — е твое. Всичко е твое.
За момент всичко застива — като жива картина, състояща се от три елемента — мъж, жена и ваза с рози.
— О, Уилям! — ахва тогава удивено Шугър, а Ракъм я въвежда в дневната. — О, Божичко!
По целия път насам се е подготвяла да изпълни своята роля, каквато и да се окаже неговата малка изненада, но сега не се нуждае от актьорски способности. Тя просто залита от изумление.
— Трепериш — казва той и обхваща ръката й в своите, сякаш за да се убеди в думите си. — Защо трепериш?
— О, Уилям! — Очите й, които ту се стрелкат към него, ту обхождат разкошно обзаведената стая, са влажни. — О, Уилям!
Първоначално той малко се стряска от тази демонстрация на благодарност, приема я с колебливо недоверие, въпреки че никога не е изпитал съмнение в истинността на нейната страст. Но когато осъзнава, че тя е искрено възторжена, той се надува от гордост, задето е първопричината на такъв върховен екстаз. Струва му се, че тя може да припадне, затова я хваща за раменете и я обръща към себе си. Развързва ловко копринения възел под брадичката й, сваля шапката й, като вади внимателно иглите една по една, така че масата от златисточервеникави къдрици се разпилява като наскоро остригана вълна от кошница. Сърцето го боли от щастие — да можеше този момент да продължи безкрайно!
— Е? — пита той закачливо. — Не искаш ли да огледаш новия си дом?
— О, да! — възкликва момичето и се отдръпва от него. Той я наблюдава, сияещ, докато тя се движи с танцуваща походка из стаите, опознава ги, докосва всеки предмет, всяка повърхност, за да ги направи свои, после минава тичешком през вратата на следващата стая. Докато я наблюдава, Уилям неволно прави сравнение с Агнес, спомня си я как се луташе първия ден из къщата в Чепстоу като болно и нацупено дете, как не забелязваше нищо, как не бе в състояние да оцени нито едно от нещата, приготвени за нея.