Последната тайна

Историкът бе поразен от смелостта и спокойствието ѝ. Въпреки че в главата ѝ бе опрян пистолет, Валентина изглеждаше спокойна и уверена, без ни най-малък признак на страх. Дали криеше уплахата си, или самоувереното ѝ поведение беше непресторено? Така или иначе хладнокръвието, което демонстрираше, го впечатли.

- Сигурна ли сте?

Италианката кимна.

- Абсолютно! - увери го тя. - Тази зала е пълна с леснозапалими химични вещества, както сигурно сте забелязали. Видях материали, с които мога да приготвя смъртоносно оръжие за не повече от трийсет секунди. Дайте ми трийсет секунди и ви гарантирам, че този луд няма да ме заплашва повече.

Томаш обмисли тази информация и уповавайки се на нея, започна да крои план. Проблемът беше да убеди Гросман. Какъв интерес би имал той да ги остави да избягат?

- Много добре - каза той с въздишка и се обърна към израелеца. - Ще ви дам епруветката с ДНК на Исус. Но първо трябва да пуснете Валентина. Съгласен ли сте?

Предвид казаното от италианката преди малко, Томаш се подготви за отказ и трудни преговори, но за негова огромна изненада, полицаят веднага прие.

- Дадено. - Гросман отмести оръжието от главата на италианката и ѝ направи знак да тръгва. - Можете да си вървите.

Валентина направи няколко крачки и след секунди се изгуби от погледа им.

- Всичко наред ли е? - попита Томаш в пространството. - В безопасност ли сте?

- Да - долетя гласът ѝ неизвестно откъде. - След няколко секунди ще съм готова с импровизираното оръжие. Ще се срещнем на изхода.

Португалецът се взря в Гросман, който го гледаше с пистолет в ръка. Беше настъпил часът на истината. Израелецът беше изпълнил неговата част от уговорката. Сега беше ред на Томаш да изпълни своята част. И да се моли да не отнесе куршум в главата, когато вече ще е безполезен.

- Епруветката? - попита полицаят. Търпението определено не беше сред добродетелите му. - Веднага!

Томаш огледа лавицата и видя металния статив с окачени в редица епруветки. Две от тях бяха паднали по време на борбата със Сикариус, но епруветката с генетичен материал от Исус и безценното ѝ леденожълто съдържание стоеше непокътната на мястото, където я беше оставил. Протегна увитата си в ръкавица ръка и я измъкна от статива, показвайки я на Гросман.

- Тази е - каза Томаш. - Ще я оставя тук.

Внимателно я положи върху рафта и отстъпи няколко крачки. Полицаят тръгна по коридора с насочен пистолет, докато стигна до лавицата. Взе епруветката и я разгледа, за да се увери, че е същата, която беше видял в ръцете на Арпад Аркан. Огледът, изглежда, потвърди, че е епруветката, която търси.

С бързо и неочаквано движение той насочи пистолета към главата на Томаш.

- Сбогом!

И стреля.