Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Вали не знаеше какво крие бъдещето, но знаеше какво иска той. Щеше да стане музикант, да има своя група — популярна и прочута; и щеше да свири рок. Може би комунистите щяха да смекчат отношението си към американската култура и да позволят попгрупите. Може би комунизмът щеше да падне. А в най-добрия случай Вали щеше да намери начин да иде в Америка.
Но всичко това беше далеч. Точно сега амбицията му беше Близнаците Бобси да спечелят достатъчно популярност, че двамата с Каролин да станат професионални музиканти.
Музикантите на Джо надойдоха, докато Вали нареждаше барабаните, и започнаха да свирят точно в седем.
Комунистите имаха двойствено отношение към джаза. Отнасяха се с подозрение към всичко американско, но пък нацистите бяха забранявали джаза. Значи той беше антифашистки. Оркестърът на Джо нямаше вокалист и така нямаше проблеми с текстове на песни, които хвалят буржоазни ценности като „Цилиндър, бяла папийонка и фрак“ или „Обаждам се в Риц“.
Каролин пристигна минута по-късно и присъствието й озари мърлявите кулиси със светлина като от свещ, окъпа сивите стени в розово, а мрачните ъгълчета изчезнаха в сенките.
За пръв път в живота на Вали имаше нещо, което беше важно колкото музиката. И по-рано беше имал приятелки, всъщност не му се налагаше много да се старае за това. И обикновено бяха готови да правят секс с него, затова за Вали сексът не беше непостижима мечта, както беше за повечето му съученици. Но никога не беше изпитвал нещо подобно на всепоглъщащата любов и страст, които изпитваше към Каролин.
— Ние мислим еднакво, даже понякога говорим еднакво — казваше той на баба Мод.
— А, сродни души — отговаряше му тя.
Вали и Каролин можеха да разговарят за секса така свободно, както разговаряха за музиката, доверяваха си какво харесват и какво не, макар онова, което Каролин да не харесваше, не беше много.
Оркестърът щеше да свири още час. Вали и Каролин се качиха отзад във вана на Джо и легнаха. Колата се превърна в будоар, възглавниците на Джо станаха кадифен диван, а Каролин — омайна одалиска, която разтваряше робата си и предлагаше тялото си на целувките на Вали.
Бяха пробвали секс с презерватив, но и на двамата не им хареса. Понякога го правеха без презерватив и Вали се отдръпваше в последния момент, но Каролин каза, че така не е съвсем безопасно. Тази вечер използваха ръцете си. След като Вали се изпразни в кърпичката й, тя му показа как да я задоволи, направлявайки пръстите му, и свърши с кратко: „О!“. То прозвуча повече като изненада.
— Сексът с някого, когото обичаш, е второто най-хубаво нещо в света — беше казвала баба Мод на Вали. Някак си бабата можеше да казва неща, които майката не можеше.
— Ако това е второто, кое е първото? — попита Вали.
— Да виждаш, че децата ти са щастливи.
— Аз пък си мислех, че ще кажеш „да свириш рагтайм“ — подхвърли Вали и баба се разсмя.
Както винаги, Вали и Каролин минаха от секса към музиката без прекъсване, все едно двете бяха неразделни. Вали научи Каролин на нова песен. В стаята си той имаше радио и слушаше американските радиостанции, които излъчваха от Западен Берлин, затова знаеше всички популярни парчета. Песента се казваше „Ако имах чук“ и беше хит за американското трио Питър, Пол и Мери. Ритъмът беше завладяващ и Вали беше сигурен, че публиката много ще я хареса.
Каролин имаше съмнения за текста, който споменаваше справедливост и свобода.
— В Америка наричат Питър Сийгър комунист заради този текст! — каза Вали. — Мисля, че той дразни насилниците навсякъде.
— И това с какво ни помага? — попита Каролин с присъщата си неумолима практичност.
— Тук никой няма да разбере английските думи.
— Добре — неохотно се предаде Каролин. — И без това трябва да спра да го правя.
Вали беше потресен.
— Какво искаш да кажеш?
Тя изглеждаше мрачна. Запазила е лошата новина, за да не разваля удоволствието от секса, разбра той. Каролин притежаваше впечатляващ самоконтрол.
— Баща ми беше на разпит в ЩАЗИ.
Бащата на Каролин беше началник на автогара. Видимо не се интересуваше от политика и беше странно тайната полиция да се занимава с него.
— Защо? — попита Вали. — За какво са го разпитвали?
— За теб.
— Ох, по дяволите.
— Казали са му, че си идеологически ненадежден.