Честотата на Шуман [bg]

Порталът беше запечатан.

Настъпи пълна тишина.

Подът имаше едва доловим наклон.

В далечината Уилсън видя слаба дъга от златна светлина. Присви очи към нея, като се мъчеше да разпознае какво представлява. Втори каменен блок рухна с грохот от тавана и пропусна петите на Уилсън само с няколко сантиметра.

Коридорът се срутваше!

Втурнаха се напред. Времето течеше толкова муд- но, че сякаш не помръдваха. С всяка следваща крачка в коридора ставаше все по-светло. Нещо се сипеше по лицата им, докато тичаха. Влизаше в устата им. Засилващата се светлина разкри тънки струйки пясък, течащи от пукнатините в тавана.

-      По-бързо! - извика Уилсън.

-      Слънцето изгрява! - възкликна Хелена и посочи златното сияние пред тях. Гласът ѝ прозвуча като ниско бръмчене.

Коридорът ги отвеждаше на изток, навън от пирамидата.

Таванът систематично се срутваше отвътре навън. Каменните блокове падаха все по-бързо и по-бързо.

Бам... Бам... Бам... Бам...

-      Бягай, Хелена! Бягай! - извика Уилсън. Хелена тичаше точно пред него.

Метнаха се в последния момент на тесния каменен перваз отвън - а последната секция на коридора се срути с грохот зад тях.

Намираха се в горната част на източната страна на пирамидата на Хафра, непосредствено под гладката варовикова облицовка.

Времето върна нормалната си скорост.

В далечината слънцето изпълзяваше от хоризонта в ясното египетско небе. Нямаше никакъв вятър. Оживеният Кайро се простираше пред тях. Зелените ниви ясно изпъкваха на фона на пустинята от двете страни на Нил.

-      Усети ли как всичко се движеше като на забавен кадър? - попита Хелена. - Точно като в Чичен Ица.

-      Да, усетих го - отвърна Уилсън. Лактите му бяха обелени и кървяха. Той погледна към небето и видя черни облаци: събираха се над главите им сякаш от нищото. - Май ще е по-добре да се разкараме оттук.

Температурата рязко падна и замириса на влага. Изтрещя гръмотевица.

-      Нали каза, че няма да има никакви бури! — надвика грохота Хелена.

Уилсън погледна надолу към стъпаловидната страна на пирамидата за начин да слязат.

-      Излъгах. А сегс се размърдай!

След двайсет секунди се изсипа същински потоп, който оцвети света в размазани сиви тонове. Беше трудно дори да се диша. Уилсън и Хелена пълзяха надолу по пирамидата, спускаха се от блок на блок. Буйни потоци се лееха отгоре и ги повличаха.

-      Подобен дъжд не се е изсипвал тук от повече от десет века! - извика Уилсън. - В този район обичайните валежи са по-малко от два сантиметра годишно!

Само през последните пет секунди върху платото Гиза се беше излял истински порой.

Гръмотевиците продължаваха да трещят оглушително.

Вятърът виеше и фучеше.

Буреносните облаци пращяха като пренатоварена батерия.

Ставаше все по-тъмно и по-тъмно.

Проблесна ослепителна мълния и милиони волтове електричество улучиха върха на пирамидата с оглушителен трясък. Електричеството се предаде на дъждовната вода, спускаща се по камъните.