Жив или мъртъв [bg]

— Пресичаме канала „Кабул“ — обяви той.

Чавес запита:

— Към Хаятабад ли наближаваме?

— Набито око имаш. Да. Имаме още две мили. Сега се качваме по „Гул Мохар“.

В последната секунда мотопедът сви рязко надясно през две ленти и пое по отбивката. Емблинг, който се намираше в далечната дясна лента, просто даде мигач и го последва.

Следващите двадесет минути тийнейджърът направи нещо, което можеше да се нарече химическо чистене, и Кларк трябваше да признае, че го извърши доста добре. Минаха край университета, Министерството на туризма и британското гробище, докато накрая обектът тръгна на север по улица „Паджаги“, мина край голф клуба „Пешавар“ и отново пресече канала „Кабул“. Скоро излязоха в покрайнините на града. Отляво и отдясно се появиха квадрати зелени напоявани поля. Емблинг изостана, докато мотопедът не се превърна в яркожълто петънце.

Шест мили по-нататък мотопедът зави на запад и тръгна по криволичещ път с дървета отстрани, после спря в тясна алея. Емблинг спря неколкостотин метра по-надолу по пътя, направи обратен завой и изключи двигателя. Седяха и чакаха. Толкова далече от града нямаше клаксони и рев на двигатели. Минутите се точеха и измина половин час.

Откъм пътя се чу неравномерното пукане на мотопеда. Емблинг запали двигателя и ускори четвърт миля до следващата отбивка, по която тръгна, и изключи от скорост, като продължи надолу, докато главният път почти се изгуби. Пред тях се виждаше стара плевня с частично хлътнал покрив. Чавес се извъртя на седалката. След малко главата на момчето отмина.

— Ти решавай, Джон.

— Остави го. Мисля, че намерихме каквото търсим. Ако отива да провери мястото за получаване на куриерската пратка, ще се върне достатъчно бързо.

Така стана — четиридесет минути по-късно. Няколко секунди след като мотопедът отмина, двигателят му угасна.

— Бих казал, че ти намери жертвата си — отбеляза Емблинг.

Кларк кимна.