Жив или мъртъв [bg]

— Хайде да започнем правилно — каза Кларк на Абас. — Нали разбираш какво ти казвам?

— Да.

— Не мисля, че се казваш Абас. Моят приятел ще огледа къщата ти за неща с име. Ако името не е Абас, ще започнем да ти причиняваме болка.

— Казвам се Обаид. Обаид Масуд.

— Добре.

Кларк кимна на Динг, който стана и започна да тършува.

— Искаш ли да промениш отговора си, докато все още има време?

— Казвам се Обаид Масуд. Вие кои сте?

— Зависи как ще ми отговориш на въпросите. Ако сътрудничиш сме приятели. Ако ли не… Кажи ми за охраната си. Защо според теб са ти нужни?

Масуд сви рамене.

— Виж, според мен ти явно не се криеш от полицията или армията, защото те щяха вече да са тук, което ме кара да мисля, че си се събрал с лоша компания. Може би някой, за когото си работил?

Чавес се появи отново. Кимна.

— Казва истината.

— Някой, за когото си работил? — повтори Кларк.

— Може би.

— Революционният съвет „Умаяд“?

— Не.

— Гледаш ли бейзбол?

Масуд вдигна вежди.

— Гледал съм.

— Ще те лишим от втори страйк — каза Кларк. — Още една лъжа и те прострелвам в стъпалото. Питал ли си се как те намерихме?

— Тайниците?

— Точно така. И откъде според теб ги знаем?

— Ясно.

— Според мен не ти е ясно. Ние те намерихме. И те могат да те намерят.

— Вие сте американци.

— Вярно е. Ти трябва да решиш дали ни мразиш повече, отколкото се боиш от тях. Защото ако не получим отговори, ще те закараме в Хаятабад и ще те изхвърлим от колата.

Това привлече вниманието на Масуд.

— Не го правете.

— Убеди ме да не го правя.

— Работех за ДМР. Аз… премествах хора. Преселвах ги.

— Като пътнически агент на черния пазар ли? — отбеляза Чавес.

— Да, може да се каже. Преди осем месеца ме потърсиха. — Кой?

— Не го познавам и не съм го виждал оттогава.

— Но са от Революционния съвет, нали?

— Това го разбрах после. Предложи ми доста пари да придвижа някакъв човек.

— Колко пари?

— Двеста хиляди щатски долара.

— Срещал ли си този човек?

— Не.

— Какво точно прави за онези?

— Паспорти, документи, частни самолети. Уреждане на плащания на когото трябва в митниците и в емиграционния отдел. Пет месеца ми трябваха, за да уредя всичко. Онези имаха много прецизни искания и ме караха да проверявам два или три пъти всяко нещо.

— Кога им предаде всичко?

— Преди два месеца.

Чавес се обади:

— Всичко ли им даде?

— Какво имате предвид?

— Запази ли копия?

— Документи ли?

Кларк се тросна:

— Всякакви копия, Обаид.

— Има един харддиск.

— Тук ли е?

Масуд кимна.

— Залепен е с тиксо отдолу на мивката в кухнята, в найлонов плик.

Чавес тръгна към вратата. Върна се след минута с найлонов плик в ръка. В плика имаше диск с размерите на тесте карти.