Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Всъщност след приспадане дела на Джанет — половината само за мен.
След като Чичо Сам си вземеше дължимото — една четвърт само за мен.
След като чудесният щат Вирджиния отхапеше своя дял по-малко от една четвърт само за мен.
Каква страна.
Най-сетне тя приключи лекцията и каза:
— А сега… прочетете скапания договор, за да сте сигурни, че приемате нашите условия и изисквания.
Аз погледнах Джанет и тя ме погледна. Много ми беше насъбрала напоследък, но трябваше да ме търпи. Налагаше се да свършим работата за благото на западната цивилизация. Освен това не беше изключено един, а може би и двама души около тази маса да са подпомогнали смъртта на Лайза и вкарването на баща й в интензивното, да не говорим за включването на имената ни в тефтерчето на убиеца, тъй че ставаше още по-трудно. Но както казах, трябваше да играем ролите си и да прочетем споразумението от край до край, за да сме сигурни, че Джесика не е вмъкнала със ситен шрифт някоя гадост.
И тъй през следващите десетина минути ние се ровихме и човъркахме из текста като добри адвокати, каквито си бяхме. Наелектризиран както обикновено, Джейсън се въртеше насам-натам и едва го свърташе на едно място. На три пъти изтърча до бюрото да надникне в любимите си монитори. Веднъж-дваж го засякох да оглежда замислено Джанет. Може би пресмяташе дали е кандидатка за един уикенд на Бимини. Не се и надявай, мой човек.
Джесика седеше и кипеше от благороден гняв. Един-два пъти срещнах нейния поглед и неволно — но съвсем сериозно и без капка жал — се зачудих дали точно тя не е заповядала да се извършат убийствата.
Тя определено съвпадаше с един от възможните психологически портрети на поръчителя. Имаше конфликтен характер, както се изразяват някои мои учени приятели; аз бих го казал по-простичко — лесно й кипваха… сещате се какво. Обичаше да се прави на страшна, а човек не знае докъде свършва това. Мама винаги ме предупреждаваше: говориш ли гадости, много скоро сам ставаш гаден. Джесика явно беше таен съветник на Джейсън по въпросите на закона и бизнеса. Но дали това се разпростираше и върху въпросите кой да живее и кой да умре?
Или пък беше самият Джейсън? Изглеждаше невероятно човек с толкова много пари и слава да поеме подобен риск. Но вече веднъж бе нагазил в корупцията, а престъплението е наклонена плоскост. След първата крачка почти винаги идва и втора. Странно нещо е човешката съвест — стане ли веднъж разтеглива, никога не си връща предишната форма. Джейсън имаше най-много за губене, а това почти винаги е начинът да засечеш виновника. Той беше мечтател с огромни амбиции, но такива са били Хитлер, Сталин и Мао. Голямата мечта изпепелява душата, а изпречат ли се невинни, биват прегазени и погребани.
Накрая Джанет обяви:
— Всичко изглежда наред.
— Значи е приемливо? — попита я Джейсън, после погледна и мен. Двамата кимнахме. — В такъв случай бих искал да кажа няколко думи, ако нямате нищо против.
— Плащаш си за приказката — отвърнах аз.
Мисля, че не му се видя забавно. Той ме погледна в очите.
— Много съм разочарован от теб, Шон. Вярвах, че сме се сближили.
— Аз пък съм два пъти по-разочарован, Джейсън. Нямах представа колко опасно мошеническо гнездо държиш.
— Доверих ти се.
— А аз ти правя голяма услуга, като не се обръщам към съда.
— Не съм сигурен — възрази той. — Виждаш ми се напълно здрав.
— Вътрешните увреждания са коварна работа, Джейсън. Всъщност съм пълна развалина, жив труп, съсипан и докаран до смъртно легло.
Джейсън не отговори, само очите му се присвиха. Бих го приел за гняв или раздразнение, но по-скоро беше отчаяние. Джесика явно го бе убедила да направи един последен опит. В кабинета сто на сто имаше скрита звукозаписна техника и сценката се разиграваше именно заради нея. Ако признаех, ако дори намекнех, че изнудвам компанията или преувеличавам страданията си, губех основанията за граждански иск, а заедно с тях и заплахата всичко да се разчуе. Да не говорим, че ония седемдесет милиона щяха да се върнат на топло в касичката на Джейсън.
Надрасках името си върху три екземпляра от споразумението, после ги бутнах към Джейсън. Той също подписа.
Накрая подписаха нашите адвокати и Джесика подпечата документа с печат, официално заверен от щатските власти.
— Мисля, че ни се полага по един екземпляр — казах аз.
Джесика ми го метна през масата.
Преди да излезем, не пропуснах да кажа: