Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Курвите също бяха излезли. Река или море, едно пристанище си е пристанище, а където видиш моряци, ще намериш и курви. „Това ли имаше предвид баща ми? Там ли отиват курвите, на морето?“
Курвите на Ланиспорт и Кралски чертог бяха свободни жени. Посестримите им в Селхорис бяха робини, робството им го показваха сълзите, татуирани под дясното око на всяка. „Стари като грях и два пъти по-грозни, повечето.“ Почти стигаше, за да откаже човек от курварство. Тирион усещаше погледите им, докато се клатушкаше покрай тях и чуваше как си шепнат една на друга, кикота им зад вдигнатите ръце. „Човек да си помисли, че никога не са виждали джудже.“
Отделение волантински копиеносци стоеше на стража при речната порта. Светлината на факлите грееше от стоманените нокти, щръкнали от металните им ръкавици. Шлемовете им представляваха тигрови маски, лицата под тях бяха белязани със зелени шарки, татуирани по двете бузи. Робите войници на Волантис ужасно се гордееха с тигровите си шарки. „Копнеят ли за свобода? Какво биха направили, ако това дете кралица им я подари? Какво са те, ако не тигри? Какво съм аз, ако не лъв?“
Един от тигрите забеляза джуджето и каза нещо, което разсмя другите. Щом стигнаха до портата, мъжът смъкна металната си ноктеста ръкавица и потната кожена под нея, стисна джуджето за врата и грубо го потърка по главата. Тирион беше твърде стъписан, за да се възпротиви. Всичко свърши за миг.
— Имаше ли някаква причина за това? — попита той ядосано Полумайстера.
— Казва, че ако потъркаш главата на джудже, носело добър късмет — отвърна Халдон, след като размени няколко думи с пазача на езика му.
Тирион се усмихна с усилие.
— Кажи му, че още по-голям късмет носи, ако осмуче кура на джудже.
— По-добре не. Тигрите са известни с острите си зъби.
Друг страж им махна нетърпеливо с факлата си да минат през портата и Халдон Полумайстера ги поведе в същинския Селхорис. Тирион се заклатушка след него.
Излязоха на голям площад, пълен с народ дори в този късен час, шумен и грейнал от светлини. Фенери се полюшваха на вериги над вратите на ханове и къщи за удоволствия, но тук, зад портите, бяха направени от цветно стъкло, не от хартия. Вдясно от тях пред един храм от червен камък гореше огън. Жрец с пурпурен халат стоеше на терасата на храма и говореше на малката тълпа, събрала се около пламъците. Пред един хан седяха пътници и играеха киваси, пияни войници влизаха и излизаха от нещо, което явно трябваше да е бардак, жена биеше муле пред една конюшня. Двуколка изтрополя покрай тях, теглена от бяло джудже слон. „Това е друг свят — помисли Тирион. — Но не толкова различен от света, който познавам.“
На площада господстваше бяла мраморна статуя на мъж без глава с невероятно пищна броня, яхнал боен кон, украсен като него.
— Кой пък е този? — зачуди се Тирион.
— Триарх Хороно. Волантински герой от Века на кръвта. Избирали го за триарх в продължение на четирийсет години и когато му писнало от избори, се провъзгласил за пожизнен триарх. Волантинците не се зарадвали. Скоро след това бил осъден на смърт, вързан между два слона и разкъсан на две.
— Статуята му защо е без глава?
— Бил е тигър. Когато слоновете дошли на власт, привържениците им почнали да рушат, събаряли главите от статуите на онези, които смятали, че са виновни за всички войни и бедствия. — Сви рамене. — Друг век е било това. Я ела да чуем какво разправя този жрец. Заклевам се, че чух името Денерис.
Пресякоха площада и се вляха в нарастващата тълпа пред червения храм. Местните стърчаха над Тирион отвсякъде, тъй че не можеше да види много повече от задниците им. Можеше да чуе почти всяка дума на жреца, не че ги разбираше.
— Разбираш ли какво говори? — попита той Халдон на Общата реч.
— Щях, ако едно джудже не ми пищеше в ухото.
— Не пищя. — Тирион скръсти ръце, обърна се назад и огледа лицата на мъжете и жените, спрели се да слушат. Накъдето и да се обърнеше, виждаше татуировки. „Роби. Четирима от всеки пет са роби.“
— Жрецът призовава волантинците да тръгнат на война — каза Полумайстера, — но на страната на правото, като войници на Господаря на Светлината Р’хлор, който е направил слънцето и звездите и води вечна битка с мрака. Ниесос и Малакво са се отвърнали от светлината, казва, сърцата им са потъмнели от жълтите харпии от изток. Казва, че…