Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Кралицата прие службата ми без коментари; тя никога вече не спомена някогашното ми предателство. Само веднъж ме попита дали не предпочитам да бъда в залата и да гледам танцовата забава.
— Не — казах аз. Бях взела една книга и се канех да й предложа да почета, когато тя седна и започна да шие покривалото за олтара. Почти цялото синьо небе беше готово — беше забележително колко бързо и с каква точна ръка беше работила. Покривалото беше разстлано в скута й, сякаш беше рокля, и наситеносините дипли се спускаха по пода; оставаше й да довърши само един ъгъл в синьо.
— Нима не ви вълнуват танците? — попита ме тя. — Вие, която сте толкова млада, и при това вдовица? Нямате ли обожатели?
Аз поклатих глава.
— Не, ваше величество.
— Баща ви ще потърси друга партия за вас — каза тя това, което и само се разбираше. — Говорил ли е с вас?
— Не. Сега нещата са… — нямаше как да довърша изречението си по начин, достоен за придворна дама. — Нещата са много объркани за нас.
Кралица Катерина се разсмя съвсем искрено.
— Не помислих за това — призна тя. — Колко рискована игра за един млад мъж! Кой ли знае колко високо би могъл да се издигне покрай вас или от колко високо да падне?
Аз се усмихнах доста вяло и й показах книгата.
— Желаете ли да ви почета, ваше величество?
— Смятате ли, че съм в безопасност? — попита тя изведнъж. — Бихте ме предупредили ако животът ми е в опасност, нали?
— В опасност от какво?
— Да бъда отровена.
Аз потреперих така, сякаш пролетната вечер изведнъж беше станала хладна и влажна.
— Живеем в мрачни времена — казах аз. — Много мрачни времена.
— Знам — отвърна тя. — А започнаха така хубаво.
Тя не сподели за страха си от отравяне с никого другиго освен с мен, но нейните придворни забелязаха, че тя даваше малко от закуската си на сивата си хрътка Фло, преди сама да хапне. Една от тях, момиче от семейство Сиймор — Джейн — отбеляза, че кучето ще надебелее и че е лошо за възпитанието му да яде от масата. Някой друг се присмя, че на кралицата не й е останало нищо друго, освен любовта й към кучето. Аз замълчах. Бих се радвала, ако кралицата можеше да дава от храната си на някоя от тях. Така имаше вероятност да изгубим Джейн Сиймор и тя на никого нямаше да липсва.
Ето защо, когато донесоха новината, че принцеса Мери беше болна, първата ми мисъл, както и на кралицата, беше, че хубавата й, умна дъщеря беше отровена. По всяка вероятност от сестра ми.
— Той казва, че тя е много болна — каза кралицата, четейки писмото на лекаря. — Господи, той казва, че е болна от осем дни и че не може да задържи нищо в стомаха си.
Аз забравих всякакви дворцови обноски и хванах ръката й, която трепереше така силно, че се чуваше шумът на хартията.
— Не може да е отрова — прошепнах настоятелно. — Никой не може да спечели, ако я отрови.
— Тя е моята наследница — каза кралицата, бяла като листа хартия пред нея. — Би ли я отровила Ана, за да ме уплаши и принуди да се оттегля в манастир?
Аз поклатих глава. Вече не можех да кажа със сигурност какво беше способна да направи Ана.
— Така или иначе, ще трябва да отида при нея — тя направи няколко крачки към вратата и я отвори. — Къде ли е кралят?
— Ще разбера — казах аз. — Пуснете ме. Не можете да тичате из двореца.
— Не мога — каза тя с болезнена въздишка. — Не мога дори да отида при него и да го помоля да ме пусне да видя дъщеря ни. Какво ще правя, ако тази жена каже „не“?
В първия миг не можах да намеря отговор. Това, че кралицата на Англия щеше да пита отчаяно сестра ми дали може да види собственото си дете, самото то от кралско потекло, ми се струваше прекалено, дори за един толкова полудял свят като нашия.
— Не е тя тази, която ще каже, ваше величество. Кралят обича принцеса Мери и не би желал тя да е болна и оставена без майчина грижа.
Ана вече знаеше, че принцесата е болна. Сега вече Ана научаваше всичко. Мрежата от шпиони на чичо ми, която винаги служеше превъзходно, имаше свой човек във всяко домакинство в Англия, и сега всички те служеха на сестра ми. Ана знаеше, че принцеса Мери се е поболяла от притеснение. Малкото момиче живееше само, без никакви други хора около себе си освен слугите и изповедника си, и тя прекарваше часове наред на колене, молейки Бога да върне любовта на баща й обратно на майка й, неговата съпруга. Беше се поболяла от мъка.
Същата нощ, когато кралят отиде в покоите на кралицата, той вече имаше отговор за нея.