Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
За миг Хенри се взря в нея с истинска омраза, а кралицата отвърна глава и кимна на слугата зад нея.
— Още вино за негово величество — каза тя хладно.
Кралят ядосано скочи на крака и бутна стола си. Той изскърца по дървения под така, сякаш някой пищеше. Посланикът, канцлерът и останалите го последвахме някак неуверено. Хенри се отпусна в стола си, сякаш силите му го бяха напуснали. Ние запристъпвахме объркано. Кралица Катерина го погледна; тя имаше също толкова безжизнен вид след свадата, колкото и той, ала все още не беше победена.
— Моля ви — каза тя много тихо.
— Не — отвърна той.
След седмица тя отново го помоли. Не съм била там, когато се е разиграла тази сцена, но Джейн Сиймор ми разказа, с очи, широко разтворени от ужас, че кралицата отстоявала своето, докато кралят беснеел.
— Как се осмелява? — попита тя.
— Прави го заради детето си — казах аз горчиво. Погледнах младото лице на Джейн и си помислих, че преди да родя, аз бях същата глупачка като това момиченце. — Иска да е с дъщеря си. Ала ти едва ли ще го разбереш.
Хенри не пусна кралицата, докато докторите не казаха, че принцесата е на крачка от смъртта и всеки ден питала кога ще дойде майка й. Той заповяда да пренесат принцеса Мери на носилка до замъка Ричмънд, където можела да се срещне с кралицата. Аз отидох в конюшнята да я изпратя.
— Бог да благослови ваше величество и принцесата.
— Поне мога да бъда с нея — беше всичко, което тя каза.
Кимнах и отстъпих назад, за да направя път на шествието с флага на кралицата, веещ се отпред, с пет-шест ездачи зад него, а след тях — кралицата и няколко от придворните й дами, последвани от още ездачи. Тя се изгуби в далечината.
Уилям Стафорд беше в другия край на конюшнята и ме гледаше как махам за сбогом.
— Е, накрая тя ще може да види дъщеря си — той бавно пристъпи към мен и хвана полите ми да не се изцапат в калта. — Казват, че сестра ви се кълняла, че кралицата нямало да стъпи повече в двора. Казвала, че кралицата обичала дъщеря си до глупост и с едно заминаване загубила и короната, и кралството.
— Не знам нищо за това, нито за каквото и да било друго — казах аз упорито.
Той се засмя, а светналите му кафяви очи гледаха мен.
— Изглежда днес сте много неосведомена. Не се ли радвате за издигането на сестра си до такива славни висоти?
— Не и на такава цена — казах аз лаконично, обърнах се и си тръгнах.
Едва бях изминала няколко крачки, когато той отново се озова до мен.
— А какво става с вас, лейди Кери? Не съм ви виждал дни наред. Не се ли озъртате за мен понякога?
Аз се поколебах.
— Разбира се, че не се озъртам за вас.
Той тръгна редом с мен.
— Не съм го и очаквал — каза той с внезапна сериозност. — Може понякога да се шегувам с вас, мадам. Ала вие добре знаете, че стоите много над мен.
— Така е — казах аз не особено учтиво.
— О, зная — увери ме отново той. — Но си мислех, че доста си допадаме.
— Не мога да играя тези игрички с вас — казах аз мило. — Разбира се, че не се озъртам за вас. Вие сте на служба при чичо ми, а аз съм дъщеря на графа на Уилтшир…
— Една доста скорошна титла — отбеляза той тихо.
Аз се намръщих, донякъде разсеяна от прекъсването.
— Дали това е титла, получена преди няколко или преди сто години, няма никакво значение — казах аз. — Аз съм графска дъщеря, а вие сте никой.
— А какво остава за нас, Мери? Ако погледнем зад титлите? Вие, Мери, хубава Мери Болейн, никога ли не сте ме търсили с поглед? Никога ли не си мислите за мен?
— Никога — казах аз безчувствено и го оставих да стои на стрелбището до конюшните.
Лятото на 1531
Дворът се премести в Уиндзор и кралицата доведе със себе си в замъка принцеса Мери, която още беше съвсем бледа и слаба. Кралят не можеше да не прояви нежност към единственото си законно дете. Отношението му към неговата съпруга се смекчаваше или отново изстиваше, в зависимост от това дали до него беше сестра ми или дъщеря му. Кралицата, забравила що е сън покрай постоянните молитви и грижи за принцесата, винаги намираше усмивка и поклон за него, и грееше с неизменния си блясък на дворцовия небосвод. Тя и принцесата щяха да прекарат лятото в Уиндзор.
Тя ми се усмихна, когато ме видя да приближавам с букетче ранни рози.
— Помислих, че на принцеса Мери ще й хареса, ако ги сложи до леглото си — казах аз. — Много са благоуханни.
Кралица Катерина ги взе и ги помириса.
— Вие сте провинциално момиче — отбеляза тя. — Никоя друга от придворните ми не би се сетила да набере цветя и да ги внесе вътре.