Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Децата ми обожават да носят цветя в стаите си — казах аз. — Правят си венчета и герданчета от маргаритки. Когато целувам Катерина за лека нощ, често намирам лютичета по възглавницата й, изпадали от косите й.
— Кралят каза ли ви, че можете да заминете за Хевър, докато дворът е на път?
— Да — казах аз и се усмихнах, когато забелязах, че тя правилно изтълкува задоволството в гласа ми. — Да, каза още, че мога да остана там цяло лято.
— Значи и аз, и вие ще бъдем с децата си. Ще се върнете ли през есента в кралския двор?
— Да — обещах аз. — И ще се върна на служба при вас, ако ме искате, ваше величество.
— И ще започнем всичко отначало — каза тя. — По Коледа ще бъда безспорната кралица, макар лятото да съм изоставена.
Аз кимнах.
— Тя успява да го задържи, нали? — кралицата погледна през прозореца с изглед към градината и към реката. В далечината се виждаше как кралят и Ана се разхождаха край реката преди да тръгнат на лятното си пътешествие.
— Да — отвърнах лаконично.
— Как смятате, каква е тайната й?
— Мисля, че те двамата много си приличат — отвращението, което изпитвах към тях, се прокрадна и в тона ми. — Те знаят какво искат и нищо не може да ги спре по пътя им. И двамата са целеустремени. Ето кое прави краля толкова добър ловец. Когато преследва елен, за него не съществува нищо друго на света освен този елен. Ана е същата. Тя се е научила да следва само своя собствен интерес. А сега техните желания съвпадат. Това ги прави… — аз се спрях, замислила се за точната дума. — Страшни.
— Аз също мога да бъда страшна — каза кралицата.
Аз я погледнах косо. Ако не беше кралица, бих обвила с ръка раменете й, бих я прегърнала.
— Кой може да знае това по-добре от мен? Виждала съм ви да се изправяте срещу краля, когато той избухва в пристъп на гняв, виждала съм ви изправена срещу двама кардинали и личния съвет на краля. Ала вие служите на Бога, обичате краля, обичате и детето си. Вие не мислите в единствено число, не си казвате „какво искам аз“.
Тя поклати глава.
— Това би означавало да се поддам на греха, наречен себичност.
Аз погледнах към двамината, които се разхождаха по брега на реката — те бяха двете най-себични личности, които познавах.
— Така е.
Отидох в двора при конюшните, за да проверя дали са натоварили сандъците ми и дали конят ми беше готов да потеглим следващата сутрин, и заварих Уилям Стафорд да проверява колелата на колата.
— Благодаря — казах аз, малко изненадана, че го намирах там.
Той се изправи и се обърна към мен с ослепителната си усмивка.
— Аз ще ви съпровождам. Чичо ви не ви ли каза?
— Сигурна съм, че спомена нечие друго име.
Усмивката му стана по-широка.
— Така беше. Той обаче няма да може да язди утре.
— И защо не?
— Ще бъде на легло след пиянство.
Аз зачаках да продължи.
— Утре ще му бъде лошо, защото довечера ще се напие като пън.
— Значи вие можете да предсказвате бъдещето?
— Мога да предскажа, че аз ще му наливам виното — ухили се той. — Не ми ли разрешавате да ви придружа, лейди Кери? Знаете, че ще се погрижа за безопасността на вашето пътуване.
— Разбира се, че ще го сторите — казах аз малко объркано. — Просто аз…
Стафорд стоеше съвсем притихнал, и аз имах чувството, че ме слуша не само с уши, но и с всичките си сетива.
— Просто какво? — попита той.
— Не бих искала да ви наскърбя — казах аз. — Вие не можете да бъдете за мен нищо повече от човек, който е на служба при чичо ми.
— Но какво може да ни възпре, ако се харесаме?
— Най-сериозни неприятности, които ще възникнат от страна на семейството ми.
— Това наистина ли ще е от такова значение? Няма ли да е по-добре да имате приятел, един истински приятел, отколкото да сте високопоставена и самотна дама, която играе по свирката на сестра си?
Аз се отвърнах от него. Мисълта, че служа на Ана ме угнети, както винаги.
— Е, мога ли да ви изпратя утре до Хевър? — попита той, нарочно разваляйки момента.
— Както желаете — казах аз без всякаква учтивост. — Все едно е дали ще сте вие или някой друг мъж.
Думите ми го накараха да се задави от смях, но той не възрази. Пусна ме и аз излязох на двора, като много ми се искаше той да изтича след мен и да ми каже, че не е същия като другите мъже, и аз би трябвало да съм напълно уверена в това.
Качих се горе в стаята си и заварих Ана да си слага шапката за езда, цялата сияеща от вълнение.
— Тръгваме — каза тя. — Излез и ни пожелай добър път.
Аз я последвах надолу по стълбите, като внимавах да не настъпя краищата на разкошните й поли от червено кадифе.