Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Нямах избор. От самото начало до края нямах избор. Аз бях Болейн. Бях и Хауърд. Ако не се държах за семейството си, щях да съм никоя — без средства, с които да издържам децата си, без бъдеще и без ничия протекция. Занесох бележката в чичовите покои и я оставих на масата пред него.
Разчитането на кода му отне не повече от половин ден. Не беше някаква сложна конспирация. Беше само едно съобщение, изразяващо надеждите на испанския посланик, които той бе споделил тайно с леля ми, а тя на свой ред ги предаваше на кралицата. В него не ставаше въпрос за машинация, която да доведе до някое по-значимо събитие. Планът беше глас в пустиня. С него нямаше да се постигне нищо, освен да се даде известно упование на кралицата, отнето й благодарение на мен.
Когато новината за това се разнесе из чичовите покои, благодарение на голямата разправия, при която той обвини жена си в измяна срещу него и срещу краля, тя бе упрекната за това от самия крал. Тогава аз отидох при кралицата. Тя беше в стаята си и гледаше през прозореца към замръзналата градина, простираща се пред нея. Някакви хора, увити в кожени шуби, вървяха надолу към реката, където ги чакаха баржите, за да отидат на гости в съперническия двор на сестра ми. Кралицата стоеше самотна и смълчана в стаята си и гледаше как се отдалечаваха, заедно с шута, който припкаше край тях, заедно с още няколко музиканти, които подрънкваха на лютня и пееха по пътя.
Аз паднах на колене пред нея.
— Аз дадох съобщението, което дойде от херцогинята, на чичо си — признах си без заобикалки. — Намерих го при портокалите. Ако не беше попаднало в ръцете ми случайно, никога нямаше да започна да тършувам сама. Изглежда, че винаги ви предавам, без дори да го искам.
Тя погледна наведената ми глава така, сякаш това нямаше никакво значение.
— Не познавам никой, който би направил нещо различно — забеляза тя. — Трябва да паднете на колене пред вашия Бог, а не пред мен, лейди Кери.
Аз не се изправих.
— Бих искала да ви помоля за прошка — казах аз. — Съдбата ми отреди да принадлежа към семейство, чиито интереси вървят срещу вашите. Ако бях ваша придворна дама при други обстоятелства, никога нямаше да ви дам повод да се усъмните в мен.
— Ако пред вас не се бе изправило изкушението, нямаше и да съгрешите. Ако не е било във ваш интерес да ме предадете, тогава сте щели да ми останете вярна. Вървете си, лейди Кери, вие не сте по-добра от сестра си, която преследва целите си като невестулка, без да се оглежда. Нищо няма да спре Болейнови да вземат онова, което са пожелали, добре го знам. Понякога си мисля, че тя няма да се спре, дори и пред смъртта ми, за да постигне своето. И зная, че вие ще й помогнете, независимо от това колко ме обичате или колко ви обичах аз, когато бяхте моята малка дама — вие ще бъдете до нея на всяка крачка по пътя й.
— Тя ми е сестра — възразих аз бурно.
— А аз съм вашата кралица — каза тя с леден глас.
Дъските по пода започнаха да убиват на коленете ми, но аз не исках да помръдна.
— Тя държи сина ми в ръцете си — казах аз. — А кралят е на нейно разположение, достатъчно е само да го повика с пръст.
— Вървете си — повтори кралицата. — Коледните празници скоро ще свършат и ние няма да се срещнем до Великден. Скоро папата ще вземе решение и когато оповести, че кралят е длъжен да зачете мен и брака ни, тогава сестра ви ще направи своя следващ ход. Какво смятате, че трябва да очаквам? Обвинение в предателство? А може би отрова в чинията?
— Тя не би го направила — прошепнах аз.
— Разбира се, че би го направила — каза кралицата унило. — А вие бихте й помогнали. Вървете си, лейди Кери, не искам да ви виждам до Великден.
Изправих се и заотстъпвах назад, а на вратата й се поклоних дълбоко — толкова дълбоко, както бих се поклонила и на император. Постарах се да не види лицето ми, което беше мокро от сълзи. Поклоних се засрамено, излязох от стаята й, затворих вратата и я оставих сама, зареяла поглед навън, към замръзналата градина, където придворните, сред смях и закачки, се готвеха да отплават надолу по реката, за да окажат почит на нейния враг.
Тъй като половината двор отсъстваше, в градината беше тихо. Пъхнах ръцете си дълбоко в подплатените с кожа ръкави и тръгнах надолу към реката със сведена глава и премръзнали, мокри от сълзите бузи. Внезапно видях пред себе си ботуши с ниски токове.