Смъртта като изкуство

И горделиво огледа присъстващите. Но думите му ни най-малко не смутиха Котарака.

— Не си спомняте всичко, уважаеми Гарване. Буквално след няколко реплики същият Първи гробар казва: „Гробар съм тук от младини, вече трийсет години“. Така че принц Хамлет изобщо не е невръстен, а в онези времена хората изобщо са живеели малко, така че трийсет години означават кажи-речи стар. И ето — Котаракът направи драматична пауза и огледа поред слушателите си, — възниква въпросът: какво е учил той толкова дълго в тези университети във Витенберг?

Отвърна му мълчание, прекъснато от нетърпеливия Гарван:

— И какво е учил?

Котаракът неприятно се позасмя.

— Ами ясно какво — да пие водка и да разваля момичета, това му е било ученето. Кралица Гертруда казва точно това за синчето си: „Той е дебел и страда от задух“. И това на трийсет години?! Какъв ли начин на живот трябва да е водил, та на трийсет години да получи задух и да затлъстее! Сигурно докато е бил в университета, не е излизал от кръчмите. И приятелчетата му Розенкранц и Гилденщерн са същата пасмина. Тримката са се подвизавали. И не щеш ли, ни в клин, ни в ръкав Хамлет започва усилено да мисли за световното зло и подредбата на света.

— Позволете, уважаеми — намеси се Камъкът, — защо сте решили, че той е започнал да мисли ни в клин, ни в ръкав? Имал е причини…

— Причини е имал, но не е имал навика да мисли и не е могъл да има — гневно отвърна Котаракът. — Защото ако го е имал, е нямало да учи толкова дълго, а отдавна е щял да усвои всички науки. Такова е моето мнение. А вие, уважаеми Камъко и уважаеми Змейо, сте си натъпкали главите с шекспироведски изследвания и много искате да превърнете Хамлет в трагична фигура от вселенски мащаб.

Змеят поклати глава и хитро се усмихна.

— Значи, вие, уважаеми Хамлет, смятате, че вашият адаш в действителност изобщо не е такъв?

— Не е, разбира се — разпалено отговори Котаракът. — Че как ще е „такъв“? Той е обикновен хаймана, който изведнъж е попаднал в сложна нравствена ситуация: татенцето иска синът да отмъсти за смъртта му, а юнакът изобщо морално не е готов за това. Не е убиец и толкоз! И не му се мисли за вселенското зло и за подобряването на света, не го е грижа, не е приучен към такива размисли. А трябва да се отмъсти. Щеш, не щеш — трябва. И отмъщението трябва да бъде страшно, иначе татко му няма да го разбере. Та затова се измъчва — защото трябва да надвие собствения си характер и да направи нещо, което не му е по сърце. И между другото, за какво величие на душата му можем да разсъждаваме, щом той убива Полоний и казва: „Ще махна оттук карантиите“. Такива думи за покойник! Това според вас висок морал ли е? Това ли е духовната извисеност? Ще прощавате, ама…