Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Но какво все пак ти каза? — настойчиво повтори въпроса си Федотов.
— Каза, че някой иска да провали постановката на „Правосъдие“ и че аз ще бъда следващата жертва.
Помощник-режисьорът се облещи, дори дъхът му секна.
— Стига, бе! Направо така ли ти го изтърси?
— Право куме в очи — напълно сериозно потвърди Михаил Лвович. — Помоли ме да бъда по-предпазлив, да внимавам много.
— А ти?
— Какво аз? От какво да ме е страх? Само да ме доближи някой, ще го смлатя само с лявата ръка. Познаваш ме, с мен шега не бива.
— Вярно, познавам те. — Очите на помощник-режисьора внезапно се свиха и той втренчено погледна артиста. — Признай си. Миша, бъди честен: ти… такова… Богомолов, нали? Прости ли му за Хубавата Елена?
Лицето на Арцеулов моментално стана мораво, каменно, страшно.
— Престани да дрънкаш глупости! — засъска той, като поглеждаше момичето зад бара. — Според теб сигурно и Лесогоров съм пречукал? За какво? И него ли заради Лена? Глупак си, Саша, и не си пиеш хапчетата. Човек ако слуша теб, от любов хората са способни на какво ли не.
— А не са ли? — невинно попита помощник-режисьорът.
— Не знам. Лично аз не съм — сякаш се поуспокои Арцеулов. — Отдавна съм простил на Лена. И изобщо, с личния ми живот всичко е наред, прекрасно го знаеш. Нямам претенции към Лев Алексеевич.
— Тия на друг ги разправяй!
— По-тихо, бе! Защо крещиш? — отново тревожно се извърна Арцеулов към момичето на бюфета, което мирно режеше салам и червена риба и правеше сандвичи.
— Да не мислиш, че не виждам колко го мразиш? — продължи Федотов вече по-тихо. — Целият се тресеш, когато сте в едно и също помещение. И не само аз, цялата трупа е наясно с пламенната ти обич към Богомолов. А хлапака си убил, за да отклониш подозренията от себе си. Хитро измислено, но старо като света. Смяташ ли, че детективите ще се подведат по твоята хитрост? Щом аз се сетих, те пък още по-малко ще се вържат.
Арцеулов бавно отмести чашата към средата на масата, за миг притвори очи, а когато ги отвори, на лицето му грееше добродушна и леко недоумяваща усмивка.
— Какви ги плещиш, Саша! — издума той съвсем кротко. — Да не си болен случайно? Изобщо чуваш ли се какво говориш? Какви ги дрънкаш? Сериозно ли мислиш, че аз съм го направил?
— Мисля — кимна Федотов. — И не само аз. Благодари се, че ченгетата все още не мислят така, но това е въпрос на дни, а може и на часове. Трупата те уважава, заслужил артист си, затова всички мълчат, но това ще е до време. Така че готви се, доктор Астров.
— Александър Олегович, ще обядвате ли? — извика на помощник-режисьора бюфетчийката. — Днес имаме червена риба, много е хубава, крехка и почти не е пресолена. Да ви сервирам ли?
Федотов скочи и хукна към вратата.
— Не, благодаря, по-късно — извика й в движение.
Михаил Лвович Арцеулов отново остана сам. Известно време поседя до масата, после вдигна глава и извика момичето.
— Рибата била хубава, казваш?
— Чудна е! Отдавна не бяхме имали такава — с готовност отвърна момичето.
— Дай тогава два сандвича. И още един чай.
Изглежда, разговорът с помощник-режисьора никак не се бе отразил на апетита на актьора Арцеулов.
Следователят Блинов милостиво разреши на Настя Каменская да се запознае с книжата на Лесогоров, иззети от квартирата в театъра, но само на място в неговия кабинет.
— Няма да ви дам да изнесете нито една страница — заяви категорично.
— А може ли да си направя копия и да ги взема вкъщи? — помоли Настя.
Следователят изразително завъртя пръст до слепоочието си.
— Ти видя ли колко са тези книжа? Кой да е ксерокс ще издъхне, докато ги копираш. Седи тук и чети, щом толкова искаш.
Не й се искаше да чете в кабинета на Блинов, но Настя реши да разчита на късмета си: просто ще прегледа книжата отгоре-отгоре, ще разбере приблизително какво съдържат, а през това време все ще й хрумне някакво решение. В края на краищата Николай Николаевич ще се усети, че и за самия него е неудобно на свободното бюро край него да седи външен човек. Постави пред себе си трите папки — червената, синята и черната, тетрадката със стенограмите и отделните листове, събрани из цялото жилище, и се зае да ги сортира. Често й се обаждаше Антон Сташис, който в съседно помещение изучаваше съдържанието на твърдия диск на компютъра на Лесогоров и на многобройните флашки, и питаше дали ги интересува един или друг файл.