Смъртта като изкуство

— Анастасия Павловна, бях прав за блога — радостно й съобщи той по телефона. — Лесогоров щедро е споделял новините, научени по време на светски партита и по клубове. Залял е с кал всички, до които се е докопал. Снощи рових из интернет, четох, а днес намерих в неговия компютър файл със записки — явно веднага след като е научел нещо, си го е записвал, за да не го забрави, а в блога си е писал средно веднъж седмично.

— Ами тогава си записвайте всичко — въздъхна Настя.

Друг път той озадачено каза, че е намерил цял файл, посветен на Шекспировия „Хамлет“.

— Трябва ли ни?

— Нека помисля — помоли Настя.

„Хамлет“. Може ли съображенията на младия журналист по повод на тази пиеса да имат отношение към убийството? Малко вероятно. Още повече че в „Нова Москва“ такъв спектакъл не е бил поставян, така че нямаше никакви основания да смятат, че в тези бележки може да се съдържа информация за актьорите и другите служители в театъра. Но от друга страна, с какво трагедията на Шекспир може да е заинтересувала Артьом? Той не е изкуствовед, не е режисьор и дори не е актьор, за какво му е да размишлява върху пиесата? Има въпрос, а щом няма отговор на него, трябва да го търсят и да го намерят на всяка цена — това е една от основните максими на хората, които се опитват да разкриват престъпления.

— Разпечатайте ми този файл — помоли тя и отново се зарови в книжата.

Изобщо не сполучи със сортировката, всички книжа на Лесогоров представляваха разпечатки на текста на пиесата с ръкописни поправки и крайни варианти. Всъщност крайният вариант беше само един, изваденият направо от принтера. Върху всички останали пъстрееха бележки и добавки, направени или с молив, или с химикалка. И сред тези книжа не се намериха никакви странични материали. Дали изобщо са съществували, или престъпникът ги бе отнесъл?