Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Турецки изразително погледна часовника си. Мирзоян кимна.
— Какво е станало?
— Една тръба се е спукала в мазето. Бояджийките слезли да вземат боя, и гледат — целият под наводнен. До глезените.
— Кога са слизали?
— Ами около девет. И аз току-що бях там.
— Добре, Валя, ще се оправим — прекъсна разговора арменецът и затвори слушалката.
— Значи те са в АД — като се спогледа с Турецки, каза Гоголев. — Остават ни тридесет минути.
— Аз ще се обадя на Алгерис, а ти командвай — подхвърли Турецки на Гоголев и отиде във втората, по-малка стая, съединена с междинна врата с кабинета. Тя служеше за отдих на главния лекар. Александър плътно затвори вратата след себе си.
— Мисля да преместя снайпериста, на тая, пететажната сграда — нареди Виктор Петрович на един от оперативните служители. — Виж, тя е по-близо до сградата на АД. И има видимост към задния портал. Нареди на Руслан да се премести и му покажи обекта за наблюдение.
Мъжът кимна, извади радиотелефона и даде съответното нареждане.
— Ще разположим втория снайперист на покрива на бензиностанцията. Ето я, почти точно срещу портала, бензиностанция „Нест“.
Турецки се върна в кабинета.
— Трябва да подмамим Алгерис да излезе от мазето. Той е прекрасен стрелец и е абсолютно безмилостен.
— И аз така мисля, Саша — съгласи се Гоголев. — Виж сега, те излизат през задната врата на мазето. Той повежда жената към портала… Наредете да заключат вратичката, през която минават хората — кимна той на Мирзоян. Човекът излетя като стрела от кабинета, но скоро се върна. — В стаичката на охраната ще бъда аз. Ще отвлека вниманието на Смакаускас с приказки. Вие, момчета — кимна той на трима от своите хора, — влизате в сградата. Пак така, като техници по парното. Мотаете се пред входа, вдигате шум и врява колкото можете. Той трябва да ви чуе. А вас, Вардан Вазгенович, ще помоля да се качите на втория етаж, там, където работят хората от лабораторията. Всички в болницата ви познават. Не би трябвало да ви заподозрат. Там горе няма да е опасно.
Мирзоян изпъчи гърди, защитени под сакото от бронираната жилетка, която едва беше успял да закопчее над доста видното си шкембенце.
— Готов съм да рискувам, Виктор Петрович — блесна той с черните си очи.
— Саша, ще се наложи да останеш тук. Смакаускас те познава.
— За съжаление — мрачно подхвърли Турецки.
В този момент по радиостанцията съобщиха, че снайперистите са заели позициите си.
— Снайперистите няма ли да ни подведат? Трябва непременно да го премахнат, преди да стигне до колата си. Там насреща, в бензиностанцията, доста често зареждат коли. Може да възникнат усложнения. А и край колата ще му е по-лесно да се прикрие.
— Моят снайперист, дето е на покрива на пететажната сграда, улучва с един изстрел в основата на черепа.
— Да не се казва Тягунов случайно? — усмихна се невесело Турецки14.
— Не, фамилията му е Далаватов. Той е чеченец, представи си. Макар че вече петнадесет години живее в Питер.
— Това вдъхва надежда — пак се подсмихна Турецки. Всъщност той ужасно нервничеше. Алгерис не му отговори нищо смислено. Наташа се държеше мъжки. Но как ще свърши всичко това? „Помогни ни, Господи!“ — навярно за пръв път през живота си се помоли Александър Борисович.
— Е, след десет минути трябва да започнем. Чакай, Саша — тупна го Виктор по рамото.
— Да чакаш и да догонваш — от това по-лошо няма — промърмори Турецки поговорката на Грязнов.
След пет минути чу по радиостанцията гласа на Гоголев:
— Петминутна готовност.
И след още пет минути:
— Започваме! Техниците — напред към сградата!
— Ето го и него! — възкликна Алгерис, като погледна пейджъра си. — Твоят Ромео!
Той взе мобилния си телефон и набра номера.
— Смакаускас? — веднага се чу гласът на Турецки. — Кантурия ще бъде пусната от следствения арест в тринадесет нула, нула.
— Късно е — отговори Алгерис.
— По-рано няма да стане — твърдо реагира Турецки.
— Е, значи Наталия Николаевна ще падне със смъртта на храбрите точно в дванадесет — намигна Алгерис на Наташа.
— Никъде няма да пада! Ще почакаш. Не може да стане по-рано. Но точно в тринадесет Нина Вахтанговна ще посрещне Тамара пред „Матроска тишина“. Ако издъниш нещата, срещата няма да се състои. Това е всичко, което мога да ти обещая. Дай телефона на Наташа.