Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Няма да останеш жива, така че не се мъчи с тия съмнения — утеши я Смакаускас. — Добре, ще ти разкажа още една история. Имаме време — той погледна часовника си. — Случаят беше следният. Трябваше да внедрим човек в един чейндж-пункт. Този пункт беше на територията на едно заведение. И в пункта трябваше да продават нашия препарат. Този, дето го правят над нас. — Той посочи с пръст към тавана. — Запознавам се с една млада мадама. Откарвам я до тях с колата. В колата най-лесно се запознаваш. Докато пътуваш, разпитваш какво и как. Омъжена ли е, не е ли. Накратко, разкарвах разни мацки две седмици. После ми попадна тая. Зле облечена. Изяснявам, че мъжът й я е зарязал, тя седи без заплата. Има малко дете. Нататък е въпрос на техника. Вземам й телефона. Започваме да се срещаме. Водя я в квартирата. Шампанско, цветя, после в леглото. Тя се влюбва в мен като котка през март. После я навивам да постъпи на работа във въпросния пункт за обмяна на валута. Казвам й, че ще се наложи да продава нещо забранено. Мадамата между впрочем е учителка. Призвана е да сее разумното, доброто, вечното. Но тя се съгласява.
— Нали трябва да храни детето си — не се сдържа Наташа.
— Вече не трябва, това вече не е нейна грижа — подсмихна се мрачно Алгерис. — Накъде бия? Уж образован човек, грамотен, вестници чете. По-точно, четеше. Но повярва, че ей така — просто заради красивите й очи — ще й плащат луди пари. И какво? Плащаха й два месеца. После обиск. В заведението нахълтаха ченгета — направо на пълчища. Мадамата се заключи в своя пункт, седи и не шуква. А нататък започва най-смешното. Аз имам ключове от стаичката й. Влизам, правя й знак да мълчи. Тая, глупачка, ми се хвърля на врата. Прегръща ме… Тоест тя си решила, че аз по време на тараша само за това съм дошъл при нея — да се слеем в екстаз, така да се каже. — Алгерис се разсмя. — Дори не обърна внимание, че съм с ръкавици.
— И какво? — Наташа не сваляше очи от него.
— Такова. Направо по време на тая прегръдка й вкарах пълна спринцовка с наркотик. Ето тук, в подмишничната вена — той вдигна ръка, за да покаже къде е забил спринцовката. — А ти ще ми разправяш…
— Какъв герой — усмихна се иронично Наташа.
— Млъквай — озъби се Алгерис, но веднага се разсмя пак: — Обаче пък каква красива смърт! В обятията на любимия! Слушай, да взема и теб така да те убия?
— Не, по-добре ме застреляй — сериозно отговори жената.
В единадесет и десет кабинетът на главния лекар беше пълен с хора. Самия Михаил Валерианович го помолиха, да изчака някъде в друга стая. Главният лекар възмутено сви рамене, но излезе.
— И така — започна Турецки, — останаха два корпуса: и двата са дадени под наем. По-близо до оградата и до втория изход от района на болницата е сградата, която е наета от АД. Външното наблюдение показа, че на улицата зад втория портал още от самото начало стои синьо волво. Номерата му са питерски. Но тази кола е единствената, към която вече почти четири часа никой не се е приближил. Служителите на болницата паркират колите си от другата страна, пред главния портал. Може да се предполага, че това е колата на престъпника. Ако той разчита в случай на опасност да използва колата, логично е да се притаи в най-близкия до изхода корпус — това е сградата, наета от АД. „Нови технологии“, нали така се наричаше, Вардан Вазгенович?
Мирзоян, страшно горд, че му е позволено да присъства на оперативката, важно кимна.
— Макар че в корпуса, където е строителната фирма, има по-малко хора. Нали строителите се събират сутрин и после се пръсват по обектите.
— Да, строят и на наша територия. Те са ни подизпълнители.
— Вижте какво, Вардан Вазгенович, я се обадете по телефона в тоя корпус — може пък там никой да няма?
Мирзоян вдигна слушалката, на белия директорски телефон, набра номера и включи спикерфона.
— Валентин? — попита той.
— Вардан Вазгенович? — радостно откликна млад глас. — Вълкът сам влиза в кошарата, а?
— Защо, какво има? — попита Мирзоян, като стрелна с черните си очички Турецки.
— Ами че аз цяла сутрин ви звъня в кабинета, а вас ви няма. И нито един парнаджия не си е на мястото. Казаха ми, че обхождате района, не може човек да ви открие. Тъкмо се обадя някъде, казват, че вече сте излезли. И така ми казаха във всички отделения. Вече звънях из цялата болница.