Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Говоря за отвличането на жената, което организира вашият бодигард. Вие, естествено, нищо не знаете — усмихна се иронично Вячеслав.
— Не знам — твърдо отговори Нино. — Ако е организирано някакво отвличане, то си търсете каквото е отвлечено. Защо се обаждате на мен?
— Ние, разбира се, търсим. Смешно би било да ви залъгваме. Но за съжаление шансовете да намерим отвлеченото, както се изразихте, в такъв голям град като Петербург са малко. А в рамките на един ден направо е невъзможно. Затова ви моля да запазите спокойствие. Мисля, че някъде до тринадесет-четиринадесет часа въпросът за освобождаването на Кантурия от ареста ще се реши. В съответствие с молбата, подадена от адвоката й. Ще ви се обадим веднага след като се реши въпросът. Но докато още не е решен, ви моля да се свържете със Смакаускас. За да не забърка нещо прибързано. Нашите хора в Петербург са му се обаждали. Тамара Кантурия ще бъде пусната от следствения арест едва след като отвлечената жена каже в слушалката, че е жива. Ако Алгерис си изтърве нервите преди това или нещо се случи с жената… Не само че Кантурия ще остане там, където е сега. Ще арестуваме и вас.
— Интересно за какво? — просъска Нино. — Представа си нямам къде е Алгерис. Той изчезна. Ако е отвлякъл някого, това си е негова лична инициатива. Аз нямам отношение към това. Но ако е така, какво пък, значи все още има истински мъже, способни да защитят една жена!
— Като отвлекат друга? — прекъсна я Вячеслав. — Сега не е време за дискусии — явно едва се сдържаше той. — Казах, каквото имах да ви кажа. И ви моля да вземете думите ми за сведение.
В слушалката се чуха късите сигнали за „свободно“. Нино влезе в кухнята. От крана равномерно капеше вода. Този звук изведнъж я раздразни. Тя се приближи до мивката и с всичка сила затегна ръкохватката.
Равномерно капеше вода. Някъде в другия ъгъл явно течеше от някаква тръба. Наташа си спомни, че има такова китайско мъчение — върху главата на жертвата бавно капе вода. Никаква болка. Просто капе вода. Кап… кап… кап… Казват, че от това много бързо се побърквали. Възможно е! Трябва да разговаря. За каквото и да е, само да не чува звука на падащите капки. Тя пак погледна седящия срещу нея мъж. Той дремеше. Дори изхърка.
Разбира се. Уморил се е, бедният — злобно помисли Наташа. — Дебнал ме е цялата нощ в храстите. Жалко, че още не е зима.
Кап… Кап… Кап…
Наташа погледна часовника си. Десет сутринта. Остават й още два часа живот. Ако не я открият.
Саша е разбрал думите й. Ясно го подсказа с интонацията си. Но нали тя каза само толкова, колкото можеше. Болницата е огромна. Над двадесет сгради. Разбира се, те ще започнат да я търсят от главния корпус, където виси гобленът с кучето. После ще тръгнат по празните корпуси — строящи се и в ремонт. Така би постъпила тя на тяхно място. Ще успеят ли да стигнат дотук до дванадесет? И. какво ще стане, когато стигнат? Може би този як глиган изобщо ще проспи всичко на света? Не, така става само на кино. По-точно, ставаше преди. В някакви след военни филми за съветските разузнавачи. Виж, там наистина глупавият немец можеше да проспи всички смели действия на красивия съветски разузнавач. Но този няма да проспи… Наташа погледна спящия Алгерис, после лежащия на масичката-дъска пистолет. И се извърна. Трябва да се разсее с нещо… Дали пък да не си рецитира стихове…
И тя започна тихичко да си шепне първото, което си спомни от Бродски.
— Аз влизах вместо дивия звяр в тази клетка… — шепнеше Наташа. Но когато стигна до заключителните думи:
Но докато още с пръст не са запълнили устата ми, тя ще шепне само благодарности — очите на Наташа се насълзиха.
Не, трябва ми нещо елегично, заповяда си тя. Ето това например:
Днес е ветровито и вълните пенят се. Скоро есента ще промени света наоколо. Смяната на тези краски, Постум, по-трогателна е от премените, променящи се на приятелките ни…
Но и в това прелестно „Писмо до един римски приятел“ имаше много тъжни редове:
Скоро, Постум, аз, любителят на умножението, ще платя дълга си стар чрез действие изваждане. Прибери изпод възглавето спестяванията ми, няма много там, но все ще стигнат за погребение.
Не, не бива така. Ще взема да ревна с пълен глас, помисли Наташа. Трябва да си спомня нещо весело, пък ако ще да е от Левитански:
Ужасно ми се иска да рисувам.
Навсякъде аз тубичките да разхвърля.
За пеещото като чучулига название акварел…