Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Това през микроскопа ли го видяхте? — поинтересува се Алла Владимировна.
— Не, виждам на двора Мирзоян с придружаващите го пияници.
Ако Гоголев беше чул тази характеристика, щеше жестоко да се обиди. Тъй като именно той крачеше с Вардан Вазгенович.
— Суворова, по-добре си гледайте реактивите, а не пияните мъже — посъветва доктора Алла Владимировна. Свързваха ги вече двадесет години прекрасни служебни и извънслужебни отношения и лаборантката можеше да си позволи известна волност с докторката. Още повече че Дина Григориевна беше много поетична натура и можеше дълго да съзерцава движението на падащия от клена жълто-зелено-червен лист, като съвсем забравяше за сифилиса и си припомняше подходящи за случая стихове от Блок или Ахматова.
— Странно е някак — меланхолично отговори Суворова. — Защо така от две страни проверяват инсталацията. Мирзоян влезе през централната врата на десети корпус. А оня, махмурлията, мина от другата страна на сградата. Защо ли стои там? Какво иска? — замисли се на глас Дина Григориевна.
— Суворова, скоро трябва да дадем резултатите. Вече е единадесет. Ще си проспите реакцията!
Дина Григориевна се опомни и погледна към плочката. Оттам сияеше с жълтия цвят на светофара неутешителната диагноза.
— Ето, един сифилитик повече в града — меланхолично отбеляза на глас Дина Григориевна, като наблюдаваше с кафявите си очи падането на един кленов лист зад прозореца.
Телефонът иззвъня. Алгерис го вдигна до ухото си. Наташа чу гърлена реч. Говореше някаква жена. При това силно и развълнувано. Наташа нищо не разбираше, но ясно усещаше вълнението на жената. Май че е грузински, помисли тя. В тяхното отделение лежаха много грузинци и тя често чуваше речта им. Ето, жената произнесе: „Ара, ара…“ — това значи на грузински „не, не“, спомни си Наташа. После Алгерис нещо й отговори. Много тихо, Наташа не успя да го чуе. При тези думи Алгерис я гледаше. Значи ставаше дума за нея. Но най-вече я порази гласът му. Ласкав, нежен глас. Сякаш не говореше той. Най-после приключиха разговора.
— Жена ти ли се обади? — поинтересува се Наташа.
— Вече ти казах, че не съм женен. — Той остави телефона на дъската и се замисли. — А твоят Ромео нещо отдавна не се обажда. Забравил ли те е или що?
— Видимо е зает с изпълнението на твоите условия — сви рамене Наташа. — Ти нали постави условия за някаква жена. Тя ли се обади?
— Глупачка си ти, макар и умна. Кой ще се обади от следствения арест? Не, това беше друга жена.
— Значи ти си любител на жените? — усмихна се Наталия. Трябваше да разговаря. За да разсее и себе си, и него.
— Аз? — Алгерис криво се усмихна. — Аз мразя жените. Една млада кучка ме вкара някога в пандиза за осем години.
— И сега отмъщаваш на всички останали? — предположи Наташа. — Благороден, така да се каже, отмъстител!
— Не, вече не отмъщавам. Макар че имаше такъв период в живота ми. Сега си мисля: каквото и да става, все е за добро. Ако не ме бяха осъдили, животът ми щеше да се нареди другояче. И нямаше да срещна Нино.
Нино. Това име произнесе той по време на разговора.
— Обичаш ли я? — тихо попита Наташа.
Алгерис вдигна глава и я изгледа.
— Аз не използвам такива дума. Но знам, че ще отдам всичко, включително и живота си, за нея. Сигурен съм.
Той се втренчи в прозорчето.
— С какво е по-различна тя? — попита Наташа, за да отвлече погледа му от мътната светлина, която проникваше в помещението през малкия четириъгълник. „Днес е мрачно“ — кой знае защо си отбеляза тя.
— С всичко — лаконично отговори мъжът. — Тя просто е различна, единствена и така нататък.
Той най-после премести погледа си върху Наташа.
— Всички останали жени са или подли твари, или страшни глупачки. Случва се и двете заедно.
— Виж ти!
— Да. Можеш да ми вярваш. Когато ми предстои операция и в качеството на фигурант, изразявайки се с езика на твоя следовател, в нея е задействана жена, предварително съм сигурен в успеха. Да вземем например теб. Ти ми повярва. Ах, човекът умира… Да си паднеш от смях.
— Аз съм лекар — сви рамене Наташа — и съм длъжна да помагам на хората. Между впрочем дала съм клетва. Хипократовата, ако си чувал изобщо за него.
— Чувал съм, представи си. И какво, ако останеш жива, пак ли ще хукнеш с непознат мъж да оказваш помощ неизвестно на кого?
— Въпросът е некоректен — пак сви рамене Наташа. — Да питаш осъдения какво би направил, ако остане жив! Сега ще ти отговоря — не, не бих го направила. Но ако остана жива, може би пак бих хукнала.